Ивайло Атанасов, 17-ти в Европа в скалираната версия на CrossFit Games квалификациите!

Ивайло Атанасов, 17-ти в Европа в скалираната версия на CrossFit Games квалификациите!

 

Завършваме обзора на впечатленията от квалификациите за CrossFit Games 2016 с мнението на Ивайло Атанасов. Той зае престижното 17-то място в Европа за скалираната дивизия, превръщайки се в българския представител с най-добро представяне в групата. В световното класиране Ивайло заема 64-то място. Не е зле, нали? Но създава очакване за нещо повече и Rx догодина.

Ивайло е висок 183 см, тежи 81 кг. Възрастта му – 24 години, го прави изключително перспективен състезател.

Можете да видите Иво на тренировка в CrossFit Dream почти всеки ден. Тренирайте с него, нека заедно ставаме по-силни! И така, ето как видя квалификациите той:

Защо се записа на квалификациите?

Записах се, за да преценя докъде се простират възможностите ми и както обичам да казвам “пръв на село, последен в града“, но най вече за забавление.

Оправдаха ли се очакванията ти?

Да. CrossFit Games определено бих казал ,че надминаха очакванията ми. Всичко беше преценено на максимум да изкараш нещо да изглежда лесно, а в същото време да е брутално трудно.

Кой комплекс беше най-труден?12495175_10203842267575647_6797094511594733176_n

На мен лично 16.5

Какво ще подобриш за следващата година?

Всичко бих подобрил, има много върху какво да работя още.

Какво очакваш от CrossFit Dream, за да станеш още по-добър?

От CrossFit Dream очаквам екипна работа и спортен дух. Нищо ново от досегашното отношение към мен и останалите спортисти в залата. Да се забавляваме най вече, успехите тогава идват от самосебе си.

Ако искаш да разбереш повече за кросфит тренировките или да се запишеш за безплатна тренировка в CrossFit Dream – тук ще намериш цялата информация, която ти трябва! Излез от зоната си на комфорт, ела да спортуваш с нас!

Иван Иванов: Квалификациите са отлична възможност да откриеш слабостите си

Иван Иванов: Квалификациите са отлична възможност да откриеш слабостите си

Вече ви какво мислят за участието си в квалификациите за CrossFit Games 2016 Бруно Енрикес и Мария Ценова. Днес споделяме и на трети състезател от отбора на CrossFit Dream Иван Иванов.

Иван е един от най-високите атлети в CrossFit Dream – висок е 192 см, тежи 90 килорама. Тази година той се включи в скалираната дивизия и направи добра заявка, че догодина ще го видим на Rx.

Защо се записа на квалификациите?

Квалификациите са отлична възможност да видиш на какво си способен, да се раздадеш, да откриеш слабостите си, да направиш страхотни тренировки, да обмисляш подход и тактики за изпълнение на wod-а, да се забавляваш.

Оправдаха ли се очакванията ти?

Да, осъзнах къде се намирам и се забавлявах.

Кой комплекс беше най-труден?

16.1 и 16.5 за мен бяха най-трудни.

Какво ще подобриш за следващата година?

Много трябва да работя над издръжливост, техника и мобилност.

Какво очакваш от CrossFit Dream, за да станеш още по-добър?

Още по-целенасочени тренировки спрямо индивидуалните нужди на атлетите. Израстване към следващо ниво трудност.

Още от нашите атлети

Бруно: Целта за следващите игри е Rx дивизия

Мария Ценова: CrossFit Games 2016 показаха резултата от последните две години труд

Мария Ценова: CrossFit Games 2016 показаха резултата от последните две години труд

Мария Ценова: CrossFit Games 2016 показаха резултата от последните две години труд

След края на квалификациите за CrossFit Games 2016 правим равносметка. Вече ви разказахме за различните комплекси и общото представяне на отбора на CrossFit Dream. Представяме ви и впечатленията на нашите състезатели. Днес ви представяме Мария Ценова.

Мария е помощник-треньор в CrossFit Dream. Тази година тя участва в скалираната версия на CrossFit Games, като зае 92-ра позиция в Европа!

мимоза2Защо се записа на квалификациите?

Записах се, защото исках да тествам себе си – физически и ментално – и най-важното да проверя резултатите си на международно ниво след 2 години постоянство в тренировките.

Оправдаха ли се очакванията ти?

Опитът ми от някои тренировки в началото, когато започнах да тренирам, ме научиха да не си поставям прекалено много очаквания, за да не се разочаровам. Реших и този път да е така – поставих си за цел да вляза в топ 1000 на Европа. Казах си, че за всяка тренировка трябва да се съсредоточа, да не мисля за крайния резултат, а за самите движения и тяхното изпълнение, и разбира се за къде без стратегия. И ето какъв е крайният резултат… Бих казала като за първи път, че се справих много добре.

Кой комплекс беше най-труден?

Хм… Всичките 😀 Но със сигурно 16.3, 16.4 и 16.5 изискваха малко повече усилия.

мимозаКакво ще подобриш за следващата година?

Всеки комплекс показва слабости, върху които да се работи. Трябва да се подобри техниката на някои силови движения и да се работи върху издръжливост (не само силова). За тази година съм си поставила за цел да усвоя техниката на гимнастическите движения като butterfly pull ups, hand stand push ups и с малко повече усърдие да направя и първите си крачки на ръце.

Какво очакваш от CrossFit Dream, за да станеш още по-добра?

Каквото и до сега – да ме учи на нови неща и да ме провокира да давам най-доброто от себе си. От гледна точка на тренировки – време е за първия muscle up :).

Още от нашите атлети:

Бруно: Целта за следващите игри е Rx дивизия

Бруно: Целта за следващите игри е Rx дивизия

Бруно: Целта за следващите игри е Rx дивизия

След края на квалификациите за CrossFit Games 2016 правим равносметка. Вече ви разказахме за различните комплекси и общото представяне на отбора на CrossFit Dream. Сега е време и състезателите да разкажат своите впечатления. Днес ви представяме Бруно Енрикес. Той тренира с нас от около година, изключително отдаден и съвестен в тренировките. Бруно е на 32 години, висок е 180 сантиметра и тежи 72 килограма. В скалираната версия на CrossFit Games се класира на 43-то място в Европа.

Защо се записа на квалификациите?

Исках да се състезавам и да предизвикам себе си. Квалификациите са страхотна възможност да изпиташ физическите и психическите си умения. Пет седмици, в които наистина трябва да си “в зоната” и да даваш всичко от себе си. Обичам както духа на състезанието, така и духа на общността. А беше дори още по-добре всичко това да се прави с приятели.

Оправдаха ли се очакванията ти?

Да. Тренировките бяха различни и предизвикателни. Разочарован съм само, че не бяха включени скокове на кутия 🙂

Кой комплекс беше най-труден?

16.2 беше най-трудният за мен. Чувствах се много щастлив, но до последната серия обръщане с клек (на 83 кг). Не успях да направя дори едно. Беше ми прекалено тежко и трябва да работя в тази посока. 16.4 и 16.5 бяха болезнени, но ми харесаха.

Какво ще подобриш за следващата година?

Целта ми за следващата година е да се включа в Rx дивизията. Има няколко области, в които трябва да работя и да подобрявам:

– силата като цяло. Трябва да мога да вдигам с 15-20% по-големо тежести, без да губя скорост и издръжливост
– техниката на Олимпийските движения (изхвърляне и изтласкване)
– да мога да правя няколко двойни скока на въже и силови набирания на халки

Какво очакваш от CrossFit Dream, за да станеш още по-добър?

Да продължа да получавам същата подкрепа, за да подобря представянето и уменията си. Новите силови тренировки са много добро допълнение към програмата на залата. Треньорите са много подготвени и са истински професионалисти. Трениращите са най-различни – с различна сила и форма. Това е перфектното място за тренировки!

Мадс Якобсен: Все повече хора ще откриват страстта си към спорта чрез кросфит

Мадс Якобсен: Все повече хора ще откриват страстта си към спорта чрез кросфит

Днес ви представям интервю с Мадс Якобсен – една ярка личност в КросФит обществото, треньор на Отбора на Света по Кросфит*  и много лъчезарен и вдъховяващ човек. С него се познаваме още от 2010г., когато бяхме заедно на Кросфит семинар в Холандия. Ето какво каза той в интервю, специално за CrossFit Dream:

1. Разкажи ни за себе си. Как преминава един твой ден?

Работя за Рийбок в Скандинавските държави, така че обикновено съм зает с бизнеса на Рийбок там. Когато приключа работа, отивам да тренирам. За щастие Кросфит Нордик ми позволяват да бъда и треньор там, така че правя и това, когато имам възможност.

2.Ти си треньор на Отбора на Света по Кросфит. Какво е чувството да тренираш най-добрите кросфитъри?

За мен това да бъда треньор на Отбора на Света и на Отбора на Европа по време на CrossFit Invitational бе една невероятна възможност. За мой късмет съм се виждал с атлетите от отбора много пъти преди самото събитие, така че по-скоро чувството бе като да срещнеш стар приятел.

3. Какво е усещането да гледаш в очите звезди като Рич Фронинг?

Искрено съм впечатлен от всички Кросфит звезди! Вдъхновяващи са и като атлети, и като хора. Когато общувам с Рич имам усещането, че той е невероятен човек, баща, съпруг и син. Разбираме се много добре, така че срещите ни са като между добри приятели.

4. Как мотивираш атлетите си?

Мотивацията на различните атлети е различна. Мисля, че най-важното, което трябва да се направи по време на състезание като Invitationals, където разполагаш с ограничено време, е да се уверим, че всички имаме една и съща цел и искаме да я постигнем с едни и същи средства. Когато тренирам индивидуални атлети или отбори за по-дълъг период от време, мотивацията ни е общата цел. След това е лесно да откриеш как да ги мотивираш заедно.

5. Какви са целите ти в Кросфит и как мислиш, че ще се развие този спорт?

Индивидуалните ми цели са да съм здрав и винаги да се развивам като атлет – искам да ставам по-добър в областите, в които съм слаб и да поддържам ниво в това, с което се справям добре. Мисля, че бъдещето на Кросфит се подразбира от самосебе си – този метод на трениране ще продължи да се развива и все повече хора ще откриват в него страстта си към спорта.

6. Кое е по-важно – залата, в която тренираш или треньора, с който тренираш?

Мисля, че най-важното за всеки, който иска да е успешен, е да бъде винаги мотивиран и вдъхновен, да се чувства комфортно и в същото време да не му липсва предизвикателство. За тази цел е нужно да тренираш в зала и с треньор, които ти предоставят тази възможност. Така че – отговорът е – наистина и двете са важни, защото без едното от тях никой няма да бъде истински успешен.

7. Какво би казал на някой, който в момента започва да се занимава с Кросфит? А на тези които вече го правят активно?

Открий себе си, мечтите си и това, което обичаш да правиш. Да опишеш себе си чрез това, което не обичаш да правиш, не е продуктивно и никога няма да те доведе до успех! Бъди любопитен и не спирай да изучаваш света, защото перфектният отговор на който и да е въпрос, все още не е даден!

*Отборът на Света по Кросфит включва в себе си най-добрите шест атлета ( трима мъже и три жени ), които през 2013г. се изправят срещу Отбора на САЩ във второто по рода си състезание CrossFit Invitational в Берлин. Атлетите, предвождани от Мадс, не оставят никакви шансове на противниците си и печелят битката с 24:19. През 2014г. правилата на надпреварата се променят и отборите стават четири- САЩ, Европа, Австралия и Канада ( всеки от по двама мъже и две жени ). Мадс е треньор на отборът на Европа.

 

Кросфит и бременност? Мисията е възможна!

Кросфит и бременност? Мисията е възможна!

Днес ще ви представим едно много смело момиче – Николет Стефанова, която в момента е бременна в седми месец. Тя тренира с нас в залата CrossFit Dream от около година, включително и по време на бременността.

Оказва се, че кросфит тренировките в този така специален период от живота на всяка жена не само са възможни, а и носят куп позитиви, разбира се, ако бременността протича нормално. С Николет модифицирахме натоварването така, че тя и бебето да са в пълна безопасност и резултатът е впечатляващ. Ето какво разказва тя:

1. Представи ни се накратко.

Казвам се Николет Стефанова, на 30г. Работя в арбитражен съд.

2. От колко време тренираш кросфит и какво ти харесва в този спорт?

Тренирам кросфит от почти година. Това, което ме впечатли в началото, е колко експлозивни са тренировките. За кратко време, около 45 минути, се минава през различни мускулни групи, цялото тяло заработва и накрая си (приятно) изцеден. Самите упражнения не са сложни, но в различни комбинации са много ефективни. За два-три месеца, без да тренирам нещо друго, тялото ми започна да се оформя. Тъкмо когато започнах да виждам резултати, забременях.

3. Какво те мотивира да продължиш да тренираш и след като забременя? Какво ти дават тренировките в този специален период от живота, в който си по-емоционална и чувствителна?

Не ми е трябвала специална мотивация – просто не ми се спираше. След като докторът не ми забрани и попрочетох за тренирането по време на бременност, не видях причина да спирам.

Тренировките ме разтоварват. Заздравяването на мускулите най-вече на гърба и кръста ми дават усещането, че ще мога по-лесно да се справя с износването и самото раждане.

4. Как са модифицирани тренировките ти по време на бременността?

Първото, което спряхме, са всички упражнения за коремните мускули. Когато другите правят колена към лакти или коремни преси, аз правя клекове или напади. Относно тежестите – продължавам да вдигам, но спряхме да качваме килограмите. В крайна сметка целта ни в този период не е да поставяме рекорди, а да поддържаме форма.

Трябва да кажа, че треньорите подхождат много внимателно и виждам, че постоянно се информират, така че ми е спокойно в залата.

5. Кои са постиженията, с които най-много се гордееш в кросфит?

Никога не съм си представяла, че ще вдигам щанга, а сега това е любимата ми част от тренировката. Чувстам се като на Олимиада, дори и да съм с най-малките тежести 🙂

Иначе мисля, че постиженията в този спорт ми предстоят. Една от целите ми е 10 набирания.

6. Какво би казала на момичетата, които се страхуват да спортуват по време на бременността, без да има медицинско основание за избягване на спорта?

Аз изкарах сравнително тежки първи три месеца и мога да кажа, че единствените моменти, когато не ми е било лошо, са били когато спя или съм на тренировка. Така че освен нормалните ползи от физическата активност, моят опит е, че се облекчават някои от симптомите на бременността. Не без значение е и контролираното качване на килограми през този период, за което спортът страшно помага.

Интервю със Серафим Бързаков

Интервю със Серафим Бързаков

Здравейте приятели,

днес ви представяме интервю със Серафим Бързаков – многократен световен и европейски шампион по борба свободен стил, сребърен медалист от Олимпийските Игри през 2000г. В момента Серафим е треньор на националния ни женски отбор по борба. Видяхме се с него по време на спортния ни лагер, който проведохме в Националната Спортна База „Белмекен“ между 01 и 04 Май 2014г. Момичетата от националния отбор и техния треньор по това време пък се подготвяха за Европейското Първенство, което предстои. Имахме честта да ни проведат една демонстрационна тренировка и всеки от нас да се докосне до тяхното изкуство, а Серафим Бързаков даде това кратко интервю за читателите на CrossFit Dream.

1. Как реши да се занимаваш с борба?

Аз съм от едно село до Петрич, казва се Самуилово. От малък, още от втори клас, се занимавам с борба. Първите ми стъпки бяха покрай братята ми, които пробваха няколко месеца и така и аз се запалих. Една-две години изкарах на село, а след това отидох в „Левски – Спартак“ и така се разви моята кариера. Станах републикански шампион, след което завърших „Олимпийски надежди“. Треньорът, който ми е помогнал най-много и ме е изградил като техника и стил, се казва Иван Цочев. Това ми даде един тласък да се развивам напред.

2. Кои са най-големите ти успехи и кой е най-големият ти провал?

Всичките медали са ми ценни, особено първите – 1996г. станах европейски шампион в Унгария, а първата ми световна титла в Иран никога няма да забравя, защото надвих трима световни шампиони и един втори от пет срещи, като победих един иранец (световен шампион) с „пакет“ – моята специална хватка. Цялата зала замлъкна. Това си остава една незабравима емоция в съзнанието ми.

Като най-голям провал мога да определя Олимпиадата в Сидни през 2000г., където бях готов да стана олимпийски шампион и много го желаех, на финала просто виждах, че побеждавам. Водех 2:0, но загубих 3:2. Това е най-голямото ми разочарование. Много исках да стана олимпийски шампион, но нещо не ми достигна. Психически се бях настроил и се чувствах много добре, а момчето, с което се борих, ме пита: „Какво стана с теб? Аз бях много зле, как така ти загуби?“ Но просто понякога има и шанс и шансът тогава бе на негова страна.

 

3. Защо предпочиташ свободния пред класическия стил?

Аз съм израстнал покрай свободния стил и той ми харесва повече – просто ми е забавно да го правя. Не искам да обиждам моите колеги от класическия стил, просто изпитвам удоволствие от свободната борба. Много съм научил и от класическата борба, защото когато не ми е достигало нещо от горната част и от захватите, съм го пробвал с класиците. Аз се боря изправен и това много ми помага.

4. Каква е разликата между това да си състезател и да си треньор? Кое ти допада повече?

Като състезател ми е много по-лесно, защото мисля само за себе си и се мобилизирам с всичките си хватки, а като треньор трябва да отговарям за повече хора и да мисля за много повече неща – дали момичетата ще влезнат в категория, как се чувстват те в момента и т.н. Ако сега мога да се върна 20 години назад, с удовослтвие бих се състезавал. Много по-трудно е да си треньор.

5. Мислиш ли, че имаме истински олимпийски надежди в България в момента? Разкажи ни малко повече за момичетата, които тренираш?

Имаме момичета, които могат да се развиват и се надявам за вбъдеще да ни радват както на световно, така и на европейско първенство. Обичам да са на първо място, но какъвто и медал да вземат, ще  се радвам. Имаме талантливи момичета и ако се работи правилно, мисля, че нещата ще се получат.

6. Освен с тежки тренировки, подготовката ви е свързана и със стабилен хранителен режим. Разкажи ни на кратко какви принципи спазвате в храненето и по колко пъти на ден тренирате?

Тренировките зависят от това в какъв период сме. По принцип тренираме двуразово в четири дни от седмицата(понеделник, вторник, четвъртък и петък). В сряда и събота правим по една тренировка, съчетана с разпускане – сауна и масаж, а в неделя почиваме. Събират се около 10 тренировки на седмица. Що се отнася до храненето, избягваме тлъсти меса; консумираме повече риба, пиле и доста въглехидрати – най-вече мед. Също така – протеини и соли за възстановяване.

7. Какво мислиш за нашия спорт кросфит и би ли насърчил обикновени хора да се занимават с него?

Аз се радвам, че има ентусиасти като вас, които да развиват този спорт, който сега навлиза в България. Надявам се все повече да се запалват и за вбъдеще да има лагери по 1050 човека, а не 50, колкото сте сега. В България спортът е малко на заден план и трябва да се развива, говоря за масовия спорт. А за професионалния няма какво да говорим – той е на дъното, надявам се политиците малко да помислят за него. Защото тези момичета, които виждате, са капка в морето  и правим от нищо нещо. Гледаме ги като писани яйца, както се казва.

8. А ти би ли пробвал кросфит?

Да, винаги. Бих насърчил и момичетата да пробват – една срещу друга например.

9. Как би мотивирал някой да спортува с едно кратко послание?

На нас българите не ни е заложено да спортуваме, а спортът е нещо велико, спортът е здраве и начин на живот. Но спортът е най-вече учене на дисциплина и като кажа, че трябва да направя нещо днес, го правя. Един спортист винаги държи на думата си.

А в заключение ние можем само да кажем: ‘Всеки има своята борба!’

Милен Пенев – 2 в 1: кросфит и скуош шампион

Милен Пенев – 2 в 1: кросфит и скуош шампион

Здравейте приятели,

днес ви представяме интервю с Милен Пенев – един много свеж и приятен млад мъж, който освен, че успява да съчетава кросфит тренировки с друг не по-малко предизвикателен спорт, е баща на три деца и успешен финансист.

1. Здравей, Милене. Ще ни се представиш ли накратко?

МП: Здрасти, казвам се Милен Пенев, на 35г. от гр. Добрич. Щастливо женен с 3 прекрасни момчета – Ники на 6г., Макси на 4г. и Мони на 2 месеца.

2. С какво се занимаваш в момента?

МП: Занимавам се с финанси – работя в софийския офис на руската инвестиционна банка VTB Capital, но голямата ми страст и хоби са търговията на финансовите пазари – акции,валути, стоки и др.

3. Знаем също така, че сериозно тренираш скуош. От колко време се занимаваш и какви са постиженията ти в този спорт?

МП: Скуош играя от 8 години на любителско/аматьорско ниво. Последните 3 години съм шампион на скуош клуб „Мони“ в НСА и в 3-ката на най-добрите любители в България. През 2013г. бях включен във 2-рия национален отбор /от 4-ма играча/ на България по скуош и спечелихме 5-то място от 15 отбора на балканското първенство по скуош. Участвал съм на турнири на любителско ниво в Гърция, Сърбия, Унгария и Словения.

4. А как реши да започнеш с тренировките по кросфит и какво ти дават те?

МП: За кросфита научих от приятели, които са посещавали залата. Стори ми се интересно предизвикателство и реших да опитам. Хубавото на кросфита е, че е универсален спорт, подходящ за всеки. Посещавам сутрешните тренировки в залата на CrossFit Dream и въпреки, че след всеки комплекс си смазан, само час по-късно си супер зареден, тонизиран и готов за нови подвизи през целия ден. Определено смятам, че сутрешните тренировки те правят по-работоспособен.

5. Могат ли кросфит и скуош да вървят ръка за ръка?

МП: И още как. Кросфит може да върви ръка за ръка с всеки спорт според мен. Това е универсалната ОФП тренировка.

6. Как тренираш в момента? А как се храниш?

МП: Гледам да тренирам 3 пъти в седмицата кросфит и 1-2 пъти скуош. Що се отнася до храната…съм пример по-скоро за това как не трябва да се яде 🙂 Ценител съм на хубавото вино, а то винаги върви с много и пъстри мезета.

7. Знаем, че имаш трима наследника, които със сигурност отнемат голяма част от енергията и силите ти. Как се справяш и какво те мотивира да продължаваш напред?

МП: Децата са най-хубавото нещо, което може да се случи в живота на всеки. Не е лесно с три деца, но пък те ти дават цел в живота и стимул да бъдеш по-добър във всяко нещо, с което се захванеш, защото си техен пример за подражание.

8. Би ли насърчавал децата си да спортуват и да се развиват в тази насока?

МП: Разбира се. Водя ги винаги със себе си когато спортувам и условията го позволят. Мисля, че личният пример е най-важен в това отношение.

9. Мислиш ли, че кросфит и този тип тренировки са подходящи за деца?

МП: Определено. Ники и Макси вече са големи фенове на бърпитата, клековете, планинските катерачи…

10. Какво харесваш и какво не в кросфит? Имаш ли си любимо упражнение и комплекс? А такива, които най- малко харесваш?

МП: Големите плюсове на кросфит са социалният елемент и това, че няма две еднакви тренировки. Откакто свалих времето си за FRAN под 5 мин. това се явява любимият ми комплекс. Най-ненавижданото упражнение е бърпито, а най-омразен комплекс- 150 бърпита.

11. Какъв е твоят съвет към всички, които искат да спортуват, но все намират оправдание и отлагат началото на тренировките за „следващата седмица“?

MП: Всеки сам избира за себе си. Само тези, които не спортуват, не знаят какво пропускат.

Интервю с Милен Минчев- много желание и силна воля

Интервю с Милен Минчев- много желание и силна воля

С Милен се запознахме в залата на Ultimate Training миналата година. Той дойде заедно със съпругата си, за да направят няколко тренировки по време на престоя си в България. И двамата са много позитивни и изключително мотивирани по отношение на спорта. За кратко време Милен се превърна в пример за подражание и абсолютно заслужено спечели нашето ( а и на всички трениращи в залата) уважение и истинско възхищение.

1. Опиши себе си с няколко изречения

Казвам се Милен, скоро станах на 30 години и съм запален кросфитър. Живял съм насам-натам, в момента в Белгия. Обожавам колко добре ми влияе България, с богат избор на истинска храна, хубаво време и достъпна природа (липсват ми планините и морето), въпреки че нямам достатъчно време да си идвам често.

2. С какво се занимаваш в момента?

Работя в публична администрация, по-точно комуникация, което значи че не се движа колкото бих искал през деня.

3. Как започна всичко и с какъв спорт започна да се занимаваш първоначално?

Като малък тренирах карате, след това плуване и ръгби, зимата сноуборд. Никога на състезателно ниво. Преди повече от година открих Кросфит и започнах да тренирам повече от когато и да е било преди.

4. Разкажи ни как тренираш?

Предимно тренирам със съпругата ми, което помага за мотивацията и ни дава време да сме заедно. Програмата за седмицата е: транспорт до и от работа с колело или тичайки, Кросфит три пъти на седмица, а през почивните дни-участваме в състезания – средни дистанции или планинско бягане (трейл, ултра трейл) миналия уикенд направихме второто си 55,5 километрово планинско бягане, за 8ч и 20 мин. Сега тренираме за полу-маратона в Брюксел.

5. Какво ти дава спорта и по какъв начин ти помага в ежедневието?

Помага ми да стоя спокоен без да взимам хапчета (шегувам се!) Но наистина, напоследък тренирам на обяд, и чувството след като изляза от залата е несравнимо спокойствие и релативизиране на предизвикателствата за деня. Когато тичам или карам колело имам усещане за свобода, че не съм затънал в трафика и че мога да правя каквото си искам в града, правилата на обществото се отдалечават когато спортуваш… Освен това, когато имаш да направиш още 45 набирания по време на тренировка, не мислиш за друго – крайните срокове и стреса отлитат!

6. Какво или по- точно кой те мотивира в спорта?

Тренирането с партньор или в група – особено с градивни хора, добър треньор на който имам доверие, и разбира се, резултатите!

 

7. Кое е любимото ти упражнение и защо? А кое мразиш да правиш?

Най-харесвам упражненията за коремни мускули, а слабостта ми е клягането с тежест над главата. В началото мразех „бърпи-та“, сега нямам против, дори ми харесват.

8. Кой е на- големият ти успех в спорта?

Бягането на дълги разтояния. Когато започнах да тичам, 3км и особено хълма по пътя към вкъщи ми се струваха досадно дълги. Тогава живеехме до морето и мисля, че от умора не успявах да оценя гледката, въздуха, мястото. Сега мога гордо да кажа, че някогашната ми тренировка е сегашната ми загрявка.

9. Какво би казал на хората, които намират оправдание, за да не тренират или на тези, които все още се колебаят да го направят?

Чувал съм всякакви критики (мръсен въздух в града, липса на свободно време, цената на абонамента за зала). Всеки е отговорен за здравето си, комфорта си в дългосрочен план, и как изглежда на плажа Всяко начало е трудно, но с малко постоянство, и спорта става приятно хоби.


Интервю със Слави Павлов

Интервю със Слави Павлов

Със Слави се познаваме от доста време и смея да твърдя, че той е човек с несломим дух и желание за победа. Въпреки всички преживяни контузии на терена, той пак намира сили да се изправи и да продължи напред. Кросфит, лека атлетика или тежки щанги- всичко е позволено и винаги е на макс. Вижте за какво си поговорихме и как са нещата според него.

1. Представи се накратко за нашите читатели.

Казвам се Слави Павлов, роден съм и живея в гр. Плевен. Работя като държавен експерт.

2. Какво си спортувал и кога започна?

Труден въпрос. Наистина нямам спомени от съзнателния ми живот, в които спортът да не е бил част от него. Започнах от най-ранните ми ученически години-играех футбол, бягах, плувах. Спортът тогава беше сериозно застъпен и в училищните занимания, и извън тях.

3. Кои са най- големите ти успехи в спорта?

Не мога да кажа, че имам някакви запомнящи се и значими победи на спортния подиум-участвал съм в доста републикански, студентски състезания, но не съм имал призови класирания. Най-големите ми успехи са всички онези малки победи над себе си, когато си изправен срещу сериозно предизвикателство, дали в Кросфит, дали в друг спорт, в живота-всяко преодоляно препятствие е победа.

4. Как преминава един твой ден?

Делничните дни са доста еднообразни. Ранно ставане, след което отделям кратко време(около 25мин.) за базово раздвижване, разтягане и самомасаж, за който ползвам фоумролер. В по-топлите летни дни успявам и да направя някоя бърза тренировка, ако физическото ми състояние го позволява. Следва работната част на деня, която приключва в късния следобед. Оттам нататък започва активната част на деня ми. Казвам го така, защото спортът е заел голяма част от съзнанието ми и често е нещото, което ме мотивира и амбицира да продължавам да се развивам и усъвършенствам. Вечерите са споделени с прекрасната ми приятелка Марги, с която обсъждаме доста неща, работим над спортни материали, консултираме хора, които имат нужда от помощта ни. Преди заспиване задължително минавам пак през фоумролера, избирам си приятно четиво и бързо към леглото. Старая се най-късно 22.30-23ч. да съм заспал, за да си осигуря 8 часа сън, което съм усетил, че е нужното време за едно добро възстановяване. Уикендите са времето, което използвам за активна почивка и рехабилитация. Събота задължително практикувам йога под зоркия поглед на Марги, която е професионалист в тази област. Пътуваме, разхождаме се, изобщо стремим се към разнообразие.

5. Как се храниш и спазваш ли някакъв по- специален хранителен режим?

Храня се доста изчистено, но не обичам да се вманиачавам и лишавам от всяко нещо, дамгосано за вредно или опасно за ядене. Наистина обаче избягвам транс мазнини и обработените храни. Фен съм на суровоядствто, суперхраните, на хубавото месо и ядки. Взимам и доста хранителни добавки, които ми помагат да съм по-работоспособен и деен.

6. Ти си „Универсалният атлет“ на България за тази година. Разкажи ни малко повече за състезанието? Имаше ли сериозна конкуренция?

Това беше второто му участие в този формат на състезание. В първия заех второ място, след напълно заслужилият шампион Марчо Марков, който е и мой добър приятел. Състезанията (3 на брой издания досега) се организират и осъществяват благодарение на Момчил Милев, който е един от малкото хора, осигуряващи условия и наградни фондове за състезания от подобен род. Чест и почитания към Момчил, сериозен и отговорен мъж. Дисциплините на състезанието са идентични в последните две издания-много добре подбрана комбинация от бягане, единични лифтове, изпълнени за определен интервал от време, умения на лостове, хвърляне, дърпане на шейна. Една прекрасна палитра от сила и координация, която според мен наистина дава възможност всеки да покаже и докаже своята „универсалност”. Конкуренцията беше на ниво, млади, надъхани и натренирани момчета. Всеки се раздаде на 100%, доста от тях постигнаха лични резултати. Всички бяхме решени да се докажем на всяка цена, получи се честна и мъжка битка. Респект за всички атлети, които взеха участие. Надявам се да се видим и на следващите издания.

7. Какво е Кросфит за теб?  Кое е нещото, което ти дава и същевременно не можеш да намериш другаде?

Да си дойдем на думата. Кросфит за мен е начина по който се боря и се доказвам пред себе си. Ежедневно приключение, което предлага и предполага нови предизвикателства, изискващи генериране на нови умения, усъвършенстване на стари, покачване на силата, издръжливостта, менталната устойчивост.

8. Кое е любимото ти упражнение и кое мразиш да правиш?

За разлика от доста кросфитъри, любимото ми упражнение са тръстърите – имам силни и бързи крака, те ми осигуряват хубав подем, а и раменете ми не са слаби, с което си осигурявам едно стабилно изпълнение и работя често със сериозни килограми. Най-недолюбваното…ами може би пак противно на повечето атлети, това са дърпанията от земя и най-вече конвенционалната тяга. Гърба и кръста ми никак не се обичат с нея, затова я избягвам и оставям само за състезания. В интерес на истината, чиста тяга липсва в подготовката ми, разчитам на първоначалните дърпания при олимпийските движения.

9. Знам, че практикуваш йога? Важно ли е това и защо?

Преди да включа йога към физическите си занимания, се отнасях с известна доза скептицизъм към този вид практика, предвид факта, че у нас много често практикуващите йога не отдават необходимото значение на физическата част на нещата, а пропагандират единствено и само духовната й част. След запознанството ми с Марги и някои разяснения от нейна страна, осъзнах колко е важна тя за възстановяването на един атлет. Ежедневната практика на йога и стречинг упражнения, дори и за 10 минути на ден – освен че ускорява възстановителните процеси, тя служи и за превенция от травми и разтежения, подобрява обхвата на движение и респективно – техниката при базови движения в Кросфит, подобрява баланса и концентрацията.

10. Какво те мотивира да продължаваш напред?

Аз нямам специална нужда от мотивация, спортът е живота ми, да преодолявам болка, да се стремя и да постигам е една неизменна част от него. Затова просто продължавам, за мен това е път, решил съм и го следвам.

11. Какви са стремежите и мечтите ти? Какво още би искал да направиш или да постигнеш?

Да стана баща, да имам хубаво и сплотено семейство, да виждам всяка сутрин две големи усмивки. В спорта- да отида на Кросфит игрите (надявам се като състезател), да избягам 100м. за 10,80 сек., и най-вече да остана здрав и да се състезавам докато тялото и духът ми позволяват.

12. Какъв съвет би дал на всички, които намират оправдание и все нямат време да започнат да тренират?

Аз работя с доста хора, никой от тях не знае какво е оправдание, никой покрай мен няма нужда от мотивация. Ние просто отиваме и даваме всичко от себе си. Така правя аз, това е Славко. На другите им препоръчвам най-приятелски да не търсят мотивацията извън себе си, да се съберат вътре в себе си, да излязат на стадиона, да влязат в залата.
Има прекрасни специализирани зали в София, Варна, Пловдив и Търново, където треньорите са с достатъчно познания, за да положат основите, върху които да се продължи граденето на едно здраво и силно тяло.
За всяка една от тях подготвям обширен материал, който ще споделя с Вас веднага след като го завърша.

Това е от мен, всичко друго е от Вас.