Автор: Андрей Любенов, CF-L1 и CrossFit Kids треньор
Няколко седмици след края на емоцията около CrossFit Games Open 2018 страстите са поутихнали и всеки може да направи равносметка за своето участие. Защо е участвал, какво е усетил, как да продължи напред, какви цели ще си постави – това са лични въпроси, които обаче не трябва да остават без отговор. И така:
Защо участвах
Макар да тренирам кросфит вече няколко години, тази година за пръв път се включих в „опъна“. В предишни сезони участието и регистрацията не бяха толкова лесни, а нямаше и желаещи. След това скъсах връзки на коляното, после се възстановявах, след това други оправдания най-различни. Миналата година в CrossFit Dream вече имахме солиден отбор и се зарекох, че няма да пропусна и 2018-та.
Мотивацията ми за участие е в две насоки – лична и професионална. В първата исках да тествам начина, по който тренирам през последните месеци. Да проверя докъде съм, колко ми е силата, колко ми е издръжливостта, как двете си влияят. Как тренирам под напрежение. Втората е свързана със съветите, които даваме на всички участници. Вярвам, че е ключово когато даваш съвети, да си изпитал върху себе си какво точно препоръчваш.
Записах се в скалирана версия (толкова са ми силите), защото целта на опъна е да даваш максимума от себе си. Rx версията не е за мен на този етап и предпочетох всички комплекси да са изпълними и постижими и да мога да дам най-доброто от себе си.
Какво усетих
В началото на всяка от петте седмици беше напрежението какво ще дойде в края. След това започваха сметки, стратегии, организация. Първият и последният комплекс записах по веднъж и не повтарях, при останалите направих и втори запис. През цялото време имаше усещане за активност, живец в залата и сред хората, които участваха. Подкрепа, състезателна злоба, конкуренция.
Като цяло състезанието ми се стори добре премерено, след третата седмица започна да се натрупва умора, а в петата вече исках всичко да свършва и да се върна към обичайното трениране. Видях подобни нагласи и у доста от останалите.
Какви изводи направих за себе си
CrossFit Games Open е чудесен фитнес тест. Той ясно ми показа, че посоката, в която вървя, хич не е най-удачната. В последните месеци тренирах така, че сам си избирах упражненията, комплексите, дните за техника и се оказа така, че съм залитнал твърде много към техниката и упражняването, а тренирането е минало на заден план.
Когато погледнах назад след първия комплекс се оказа, че от началото на годината съм правил едва два комплекса с продължителност около 20 минути и едва два пъти съм правил бърпита в комплекс. Срамота! За която си платих скъпо в първите два комплекса.
Ревизията на режима ми показа, че моноструктурните тренировки почти бяха изчезнали – 5 км гребане се оказа, че съм правил веднъж през януари, а за тичане… в края на лятото. Това ме наказа жестоко. Ако не научаваме тялото си да използва и преработва енергия, няма как да имаме резултати.
Как ще продължа напред
С тренировки. Тези от дъската са достатъчно балансирани, затова ще заложа на тях за следващите месеци. Към тях ще добавя моноструктурни тренировки – гребане, тичане, скачане на въже. Техниката ще мине на по-заден план и ще я вмъкна около комплексите от дъската.
Залитането само към техника (особено при щангите) помага много за обясненията и воденето на групи, но не качва сила. А когато дойде състезанието, силата се оказва не по-маловажна от умението и техниката. Като тематично направление за следващите няколко месеца си добавям гимнастиката и стриктните движения.
Какви са целите ми за догодина
Една година е много време в залата. Но ако няма план, това време ще излети неусетно. Целите ми са свързани с
- Подобряване на храненето – намаляване на телесните мазнини с 5%
- Подобряване на резултатите от Open 2018 с 15%
- Увеличаване на стриктните повторения на набирания и кофички
- Овладяване на силово възлизане на лост
- Овладяване на опори от стойка на ръце
Пожелайте ми успех!
BG