На 05.05.2013г. край Лондон се проведе поредният кръг от международното състезание Tough Mudder, което е изпитание както за физическите възможности, така и за волята. Надпреварата е разработена от британските спецчасти и представлява трасе от 10-12 мили, осеяно с най- различни препятствия и кал, което трябва да преминете възможно най- бързо. Участниците са мъже и жени, дошли от цял свят, за да подложат на изпитание волята и характера си.
Някакси естествено беше и ние от залата да направим отбор и да го изпратим на едно от най- тежките и трудни състезания в света. Вижте какво споделиха двама от участниците в отбора- Владимир Илиев и Петър Торбешков, непосредствено след завръщането си в България.
Ultimate Training: Как научихте за Tough Mudder и как се зароди идеята да участвате в него?
Владо: Приятел ми пусна мухата за Tough Mudder преди 1-2 години. Тази година датата почти съвпадна с кросфит рождения ми ден – 1 година пот и сълзи в залата на Ultimate Training. Имах нужда от кратка почивка от тренировките в залата и Tough Mudder ми се стори нещо като all-inclusive СПА с кални бани на техния фон.
Петър: От Владо. Владо зароди идеята.
UT: Как и къде се подготвяхте за състезанието? Спазвахте ли някакъв по- специален режим? На какви тренировки наблягахте?
Владо: Не съм излизал от нормалния си режим на хранене и тренировки – палео диета, кросфит и ръгби. 3 пъти в месеца преди състезанието пробягах 9 до 12 км на писта, защото нямах представа какво е чувството на дълги дистанции. На всяка обиколка правех една серия бърпита, набирания, кофички, лицеви опори или нещо друго, за да симулирам натоварването в Tough Mudder. Свалих няколкокилограма преди състезанието (от около 107 на 101), за да изглеждам по-добре на плажа, а и да не ми тежат в продължение на 20км в калта на английската провинция.
Петър: Кросфит, спринтове и изкачване на стълби на открито и някакъв мой вариант на палео диета.
UT: Разкажете ни малко повече за самото състезание- как е като организация, начин на провеждане, какви са препятствията?
Владо: Пристигаш, регистрираш се, преобличаш се. Завалява порой със силен вятър, на Пешо до теб му тракат зъбите. Загряваш заедно с останалите под крясъците на водещ, който твърди, че времето е приятно. Преодоляваш двуметрова дървена стена и заставаш на старта. Друг водещ там те надъхва и предупреждава уелсците в групата да не пипат овцете по поляните. Тичаш, пълзиш под електрифицирани жици, скачаш от пет метра в кална вода и плуваш. Катериш се по дървени стени и кални хълмчета и носиш дървени трупи. Няколко пъти те удря ток. От време на време ядеш банани и пиеш питейна вода, освен калната. Дърпаш съотборниците напред, друг път те те носят. Тичаш нагоре по извита рампа и пак през електрифицирани жици и финишираш. Дават ти една лента за глава, една тениска, една бира. Ако ти е харесало много, си попълваш времето в една анкета и евентуално участваш на финала. Той се провежда през зимата и печели, този който направи най-много обиколки на Tough Mudder трасето за 24 часа. Нещо като 24 часа Tough Mudder AMRAP.
Петър: Цялото нещо ми приличаше на някои дни от детството 🙂 – излизаш навън да си играеш и търчиш и се премяташ, риеш в локви, кал и тиня, падаш по лице, а целите ти колене и лакти са в рани и драскотини, но си щастлив и ти е готино и ти е добре.
UT: Какво си помислихте, когато застанахте на старта?
Владо: Дано да не ми паднат контактните лещи.
Петър: Дано не му паднат на Владо контактните лещи.
UT: Кое ви беше най- трудно? И съответно кое ви затрудни най- малко?
Владо: Имаше един дълъг участък в гората, от редуващи се изкачвания и спускания. Беше много кално и нямаше как да се тича. Психически беше много изтощаващо, не му се виждаше края. Най-малко ме затрудни бирата след финала.
Петър: Участъкът в гората беше много неприятен, също много трудно беше, че накрая започваш да получаваш някакви брутални схващания и има моменти, в които ти е трудно дори да вървиш. Също така накрая не можех да понасям водни препятствия, защото ми беше супер студено. Най-лесно беше Cage Crawl.
UT: Как се почувствахте на финала?
Владо: Добре.
Петър: Задоволен.
UT: Бихте ли участвали отново?
Владо: Да, може би с идеята да се подготвя за финалното състезание.
Петър: Да.
BG