Радослав Иванов и Ралица Котерлицова са носителите на титлата Fittest in Bulgaria. Двамата са националните шампиони, които ще представляват България на финалите на CrossFit Games през август догодина в Медисън, САЩ.
Радо и Ралица победиха в онлайн квалификациите CrossFit Open и след петте комплекса се оказаха най-добре подготвените атлети в България. Сега предстои ревизия на подадените от тях видеа и резултати и ако всичко е наред – през януари те ще получат титлата национален шампион, а с това и правото да участват на финалите.
За кросфит състезателите 2019 година беше тежка – новият формат на финалите на CrossFit Games предизвика революция и за пръв път имахме два пъти квалификации в рамките на една и съща година. На предходния Open победата при мъжете отиде при Ставри Ставрев и отново при Ралица.
За Ралица вече ви разказахме – тя е българка, която от дете живее в Канада. Собственик на залата CrossFit Valeo в Отава.
Радо е познат от много състезания в България (първото му участие беше на състезанието на CrossFit Dream през далечната вече 2014-та. От лятото на 2019 година Радо е зад проекта CrossFit Plovdiv, където е главен треньор.
Ето какво споделиха двамата с CrossFit Dream за начина, по който протекоха квалификациите и очакванията им за подготовката за финалите.
Ралица Котерлицова: Този път ще се състезавам!
За да бъда честнa, бях много изнервенa от този Open. Беше толкова близо cлед игритe, че не бях сигурнa дали ще имам достатъчно време да се подготвя. И веднага – първият ми опит при първата тренировка малко ме разби. Беше интензивна и истинска Open тренировка. Но забелязах, че не ми трябвашe много време след първия ми опит да се чувствам готова да е пробвам отново – за разлика от предишните години.
В предишните години никога не се чувствах достатъчно възстановенa, за да повторя тренировките. Когато ги повтарях, никога не се чувствах уверенa, че ще се справя по-добре от първия опит, но тази година беше различнo. Направих всичките тренировки два пъти и постигнах по-добър резултат при всяко повторение.
Мисля, че това направи огромна промяна за мен тази година.
Имам няколко теории за защо се почувствах толкова по-добре този Open. С игрите в края на август тренирах повече през лятото, което обикновено не правя. Обикновено през лятото не се фокусирам върху тренировките и обичам да си позволявам няколко бири през уикендите.
Също така, когато Open е през есента, това означава, че времето тук в Канада не е толкова студено, колкото през февруари. Това прави загряването малко по-лесно и в същото време сезонът на гриповете все още не е започнал. Знам, че звучи глупаво да го кажа, но през предишния Open хванах един грип и бях много болнa за последните две тренировки.
Така че накратко – Open-a през есента и толкова близо след игрите се оказа по-добрe за представянето ми.
Все още чакам да приключи процеса на проверка на видеоклиповете. Когато клиповете се уредят, тогава ще насоча вниманието си към Игрите. Очаквам да бъда по-фокусиранa и по-подготвенa за следващите игри. Миналата година бях турист сред останалите жени. Тази година ще се състезавам.
Между сега и новата година ще си взема кратка почивка и ще планирам тренировките ми за следващите няколко месеца. Ще видя какви промени мога да направя и къде да се фокусира. В момента приемам съвети и предложения.
Радослав Иванов: Стигнах дотук след шест нелеки години
CrossFit Games Open тази година беше страхотен – наслаждавах се на всяка тренировка, която пускаха. Програмирането беше отлично и успя да тества по най-добрия начин 10 качества на всички атлети по света.
В България при мъжете нещата бяха изключително оспорвани до последния момент. Имах щастието да се запазя здрав през последната година и да работя върху слабите ми страни, което оказа влияние върху представянето ми.
Така в крайна сметка, макар да не спечелих нито една тренировка в България, с постоянните ми класирания в топ 3 се оказах най-балансираният атлет и излязох на чело в нашата страна след оспорваните 5 седмици. Винаги съм мислел, че човек трябва да бъде шампион в неговата държава преди да се цели в нещо по голямо.. е след нелеки 6 години успяхме да стигнем дотук.
Първо нека да си признаем , че никой от нас не е на нивото на топ атлетите в света. Трябва да сме благодарни на CrossFit за промените през 2019 с които хора като нас, имат уникалната възможност да се класират, отидат и представят своята страна на Световните игри в нашият спорт. От игрите очаквам много емоции и уникални изживявания, които ще запечатам в спомени и ще разказвам на децата си след време. Ще се радвам да се видя с треньорите ми от Америка на живо, както и с всички атлети , които са ми били за пример и съм следвал през изминалите години.
Ще дам всичко от себе си да представя България достойно и колкото се може по-високо в класацията .. в това може да бъдете сигурни!
Изчакваме окончателните думи от CrossFit и януари месец стартираме документалната подготовка относно пътуването до щатите.(Дано тя да не се окаже по трудна от физическата подготовка ..хаха).
Относно физическата подготовка – ще наблегна повече на силата, като моя слабост. Разбира се, ще се доверя напълно и ще продължа да следвам тренировъчната програма на Training Think Tank, с която успях да се развия като балансиран атлет.
CrossFit Dream пожелава успех на Ралица и на Радо в подготовката, желаем им да са здрави, целеустремени и разумни в преследването на най-доброто, на което са способни!
Тази година една нова звезда привлече вниманието на българските кросфит фенове – 21-годишният сърбин Лука Джукич, който спечели както Varna Throwdown през юни, така и Plovdiv Throwdown през септември.
В момента Лука е професионален състезател, има своите спонсори и партньори и преследва мечтата си да участва на CrossFit Games. След първите два комплекса от новия сезон той е трети в битката за национален шампион на Сърбия. За момента води 3 години по-големият му брат Лазар.
CrossFit Dream говори с Лука за амбициите му, състезанията и какво е да си кросфит състезател
Разкажи ни за себе си – как откри кросфит и занимавал ли си се със спорт преди това?
11 години играх футбол – получих тежка контузия, при която счупих крак. По време на възстановяването качих пет килограма и започнах да търся начин да ги сваля бързо. Брат ми Лазар вече тренираше кросфит и се присъединих за няколко тренировки. После се включих в малко местно състезание в тийнейджърската дивизия. Така започна всичко.
Кросфит ли е това, което правиш – треньор ли си?
Работя като треньор само по три часа дневно – от 17:00 до 20:00 часа. Цялото останало време, което имам през деня, е фокусирано върху тренировки, възстановяване или още тренировки.
Какво ти дава кросфит и какво ти взима? Разкажи ни какво е да си състезател
Както и при всеки друг спорт, ако искаш да имаш успехи, трябват много жертви. Дългите тренировки отнемат много време, така че през деня нямаш време за почти нищо друго. Животът ти се завърта около тренировките. Ако обаче обичаш състезанията и да виждаш напредъка си всеки ден, то кросфит е номер едно.
И разбира се – всяко следващо постижение е мотивация да се раздаваш още повече.
Кога дойдоха първите резултати – как реши да се състезаваш?
Започнах да се състезавам още в момента, когато започнах да тренирам кросфит – първо с няколко малки местни състезания в Сърбия, после със скалирана версия на няколко по-големи състезания и след това реших, че е време да се състезавам с големите момчета.
След всяко състезание се чувствах все по-готов за елитната категория, но първите добри резултати дойдоха след доста трудни моменти и провали.
Има ли правило, което спазваш всеки ден? Има ли някаква универсална истина или нещо абсолютно задължително за постигането на резултати в кросфита?
Опитвам се да взeма максимума от всеки ден – ако се чувствам наистина добре, опитвам да атакувам мощно всяка тренировка през деня. Ако се чувствам зле, отново търся начин как да взема най-доброто от тренировката.
Не мисля, че има някакво универсално правило, смятам, че всеки е различен. Това, което трябва да правят всички, е да се научат да слушат тялото си и да се съобразяват с него.
Как се храниш – броиш ли калории, има ли забранени храни за теб?
Опитвам се да ям добре и здравословно, но не броя макроси или калории. Опитвам да ям достатъчно, за да държа енергията си на високо ниво през целия ден.
Списъкът ми със забранени храни е наистина дълъг, ще посоча само – нищо, което съдържа твърде много захар, хляб и газирани напитки.
Какво би казал на тези, които сега започват с кросфит? Кои са най-важните съвети?
Номер 1: изградете добри модели на движение, техника и мобилност преди да се насочите към сериозните тренировки
Номер 2: Решете дали ще тренирате за здраве или ще се състезавате. Съобразно това си поставете реалистични цели
Номер 3: Оставете егото си извън залата, научете се да чувате и направете тренировката най-добрия час от своя ден!
Къде е разликата между кросфит като хоби и като спорт?
Разликата е огромна, особено в подхода към тренировките. Хората трябва да разберат, че няма нито един състезателен спорт в света, който да е 100% безопасен и здравословен. Има огромна разлика в обемите на трениране и изстискването на тялото, особено по време на състезание.
И двете страни на кросфит са красиви, но понякога хората забравят колко много труд хвърлят професионалните спортисти, за да са здрави. Именно тогава е моментът, когато може да се стигне до контузия.
Какви са целите ти в момента? Готов ли си да се класираш за Игрите?
В момента целта ми е на 100% да се фокусирам върху CrossFit Games Open. Опън-ът е много важен, защото през него можеш да спечелиш билет за Игрите, но е важен и защото много от т.нар Sanctional състезания използват класирането от него като квалификация. Така че залогът е голям.
Новият формат ми допада много, защото предлага много състезания и дава възможност на състезателите да се издържат от труда си. Наситеният календар ти позволява да пътуваш по света, за да правиш това, което обичаш.
Разкажи ни за двете състезания, които спечели тази година в България – как се почувства на тях, каква беше атмосферата?
Състезавах се във на Varna Throwdown и Plovdiv Throwdown тази година и успях и на двете места да победя. Бях истински изненадан и впечатлен какви големи събития са това и колко много хора обичат кросфит в България. Създадох много нови приятелства и се наслаждавах на всяка минута и на двете места.
Смятам, че състезанията бяха перфектни, организаторите и във Варна, и в Пловдив, бяха свършили удивителна работа. Това е пътят напред – ако Варна и Пловдив продължат да поддържат същото високо ниво, състезанията ще станат известни в Европа.
След промяната в правилника на CrossFit Games, всяка държава с официално лицензирани зали има право да изпрати на финалите на игрите своите национални шампиони – най-добрите мъж и жена. Условието е те да имат гражданство на страната, за която се състезават.
CrossFit Dream ви представя Ралица Котерлицова – първата българка, която се класира за финалите тази година. Тя е на 30 години, готви се сама и е готова за битка! Силна е в гимнастиката, а слабостта й е… баклавата на мама!
Ралица е родена в България, но от много години живее в Канада. Заедно със своя приятел Джо имат своя зала – CrossFit Valeo. Подготовката на Ралица се случва между работа на пълен работен ден, учене и водене на тренировки.
Ето повече за нея:
Разкажи ни за себе си – къде живееш, от кога се занимаваш с кросфит?
Живея в Отава, Канада. Преместихме се тук с родителите ми от София през 1992-ра. През 2013-а започнах да ходя на кросфит. Това беше 6 месеца след операция на коляното. Преди кросфита най-вече бягах за удоволствие. Беше нещо, което харесвах, тъй съм играла много години футбол.
Приятелят ми Джо вече тренираше кросфит, когато започнах да тренирам и аз. Спомням колко много му харесваше, даже си спомням, че се чудех дали изобщо да започна и аз, тъй като се притеснявах, че ще му преча. Когато започнах да тренирам, не можех да направя една лицева опора и дори никога не бях докосвала гири. Така че тогава намерението определено не ми беше да се състезавам.
Няколко месеца по-късно обаче имаше едно кросфит състезание в Отава. Случи се така, че една от жените, която трябваше да се състезава, се отказа в последния момент и аз я заместих. Нашият отбор свърши на второ място в дивизия “scaled” и си спомням колко хъс и мотивация ми даде това.
По-късно, през февруари 2014 г., започнах да се състезавам в първия Open. От тогава се зароди желанието ми да се състезавам на регионалите състезания. Всяка година процесът за класиране за регионалните се променяше в региона на Източна Канада и ставаше все по-трудно да се достигне до тях, въпреки че ставах все по-добра и по-добра.
Миналия август, точно докато се възстановявах от контузия в бедрото, кросфит обяви, че няма да има повече регионални състезания. Спомням си, че бях много разстроена. Разстроена от промяната и разстроена… че бях разстроена. Бях си поставила за цел да постигна нещо, върху което нямах контрол. Знаех, че трябваше да взема решение дали да продължа да тренирам така, че въпреки всичко да бъда конкурентноспособна. Тогава реших, че ще продължа да се състезавам. В крайна сметка обичам да тренирам и обичам конкуренцията.
Скоро след това се записах и се състезавах в първото ми мулти-ден кросфит състезание. По време на състезанието си спомням как Джо ми казваше, че това ще бъде добра подготовка за бъдещи състезания. Спомням си, че си помислих, “Подготовка за какво? Та това е самото състезание.”
Кога повярва, че ще се класираш за Игрите?
В началото на новата година излезе новият правилник за кросфит игрите. Джо ми изпрати СМС и ме попита дали имам българско гражданство. Когато ми спомена за правилника, го прочетох поне 20 пъти.
Все още не бях убедена, че имам възможност да се класирам. Все пак реших да се регистрирам като българка. След това започнаха (и много бързо приключиха) Open тренировките, а аз бях някак си на върха на класирането. Хората около мен ме питаха дали все още имам намерение да отида на Игрите. Не исках да потвърдя или да отговарям на въпроса изобщо преди видео клиповете и гражданство ми не бяха одобрени и не получех официалната си покана.
Разкажи ни за подготовката си за финалите – как тренираш?
Като цяло бях много доволна от моето представяне на Open-а. За първа година нямах никакви контузии, но за съжаление бях болна през 3 от 5-те тренировки, вероятно поради пренатовареност и стрес (работата на пълен работен ден, управлението на нашия бизнес в извънработно време и вземане на задочен курс в университета). Затова за подготовката за Игрите, трябва да се фокусирам върху това да съм здрава, да нямам травми и да работя постоянно върху моята физическа сила в дългосрочен план.
Kолко време прекарваш в тренировки?
Сегашните ми тренировки не са структурирани. През седмицата сме толкова заети с нашата фитнес зала – CrossFit Valeo, че успявам да се докосна до щанга или да се кача на лоста само в 5:30 сутринта, преди групата ми в 6, на която преподавам. След това отивам на работа и ползвам една хотелска фитнес зала по време на обедната ми почивка. В тази фитнес зала има много малко уреди. Но все пак има гребен тренажор и дъмбели, които се опитвам да използвам пълноценно.
След това се връщам в CrossFit Valeo и водя групи за възрастни и деца вечерта.
Основните ми тренировки са през почивните дни. Опитвам се да се движа колкото се може повече. Така че въпреки, че нямам много време през деня да тренирам, не позволявам това да ме обезкуражава. Като тренирам, давам всичко от себе си. За мен беше ясно от самото начало, че няма да имам много време за тренировки, защото пак имам редовна работа, както и бизнес.
Така че, ако искам да ставам все по-добра, трябва да го направя с малкото време и оборудване, с които разполагам. Място за извинения няма.
Къде е твоята сила, къде се чувстваш в свои води?
Силата ми е в гимнастиката и особено в Toes-to-Bar и handstand push-ups. Слабостите ми са overhead squat, deadlift и баклавата на майка ми!
Как оценяваш промяната, която наблюдаваме в кросфит от началото на годината?
От гледна точка на новите промени наистина харесвам посоката, в която влиза кросфит. Новата посока ще бъде по-добра за игрите и за местните кросфит зали. Кросфит наистина популяризира идеята, че физическата активност е не само развлекателна дейност, но и абсолютно изискване за здраве.
Като треньор виждам ползата от тяхната методология всеки ден с моите клиенти. Мисля, че този нов подход е абсолютно необходим, за да привлече повече хора към залите и тренировките.
Дните в края на годината обикновено са момент, когато се заричаме да променим нещо. Често тръгваме с голямата кошница, но бързо-бързо позабравяме какво сме си обещали. Днес ви срещаме с Веси Конова, за която новогодишното обещание е довело до радикална промяна в живота.
Преди година Веси започна да тренира в CrossFit Dream, промени навиците си, смени храненето си и сега споделя, че не би се върнала обратно към стария си начин на живот. Веси е категорична – тренировките лекуват главоболие, спасяват от безсъние и вливат енергия.
Ако и вие сте стигнали момент, в който си обещавате да промените живота си и да преследвате здравето, вижте какво споделя Веси:
Защо избра CrossFit?
Абсолютно клише: новогодишно обещание за промяна. Търсих в нета спорт на място, близко до вкъщи, което да не е йога и танци. Дори не знаех какво е CrossFit. Бонусът беше, че имаше първа тренировка, при това БЕЗПЛАТНА.
Хем нямаше да съм сама в срама си, хем нямаше да си плащам за това.
От колко време тренираш с нас?
От близо 1 година – от 06.01.2018
Поставяш ли си цели? Ако да – какви?
Винаги! Като цяло – да съм по-добра в това, което правя. За конкретна тренировка – да съм по-бърза, или по-силна или и двете. (Или да не говоря по време на тренировката.)
Защо тренираш? Какво те мотивира?
Защото ми доставя огромно удоволствие. Преди лекувах главоболието с хапче.Сега е достатъчен 1 час в залата и рестартирaм.
Мотивират ме всички в залата. По-младите от мен ме карат да не изоставам, а по-възрастните – да искам да съм по-добра от тях след време. Състезателният ми дух се събужда в момента, в който се запиша за тренировка. Дори тогава искам да съм първата записала се. Най-вече ме мотивират видимите резултати: килограми, осанка, по-широка усмивка 🙂
Какво е важно за теб, когато избираш зала?
В моя случай БЕШЕ местоположението. А сега не бих сменила залата, дори да се преместя да живея на друго място. Тя е просто помещението, в което всичко се случва. Вече ми е важно какво и с кого се случва. А вас не мога ви намеря на в друга зала.
Какво искаш да научиш? Как бихме ти били полезни в тази насока?
Иска ми се да се науча да запазвам постигнатите резултати. А след това да ги променям, но само в положителна посока. Вие сте ми полезни и сега, през цялото време. Вниманието, което ми се отделя, е повече от достатъчно. Всеки път се чувствам така, все едно гледате само мен какво правя, независимо че сме поне 15 човека.
Колко често тренираш?
4 пъти седмично, с тенденция през новата година да станат поне 5.
Как тренировките ти помагат в ежедневието?
По-концентрирана съм. Сънят ми е по-качествен, защото всичко негативно се е изпарило по време на тренировката и няма какво да обмислям преди да заспя. По-ефективна съм и в работата, и в къщи. И най-вече: изпълнена съм с енергия. Позитивна енергия.
Каква е промяната откакто започна да тренираш при нас?
Голяма. Преди една година имах спасителен пояс на кръста, от който се отървах за отрицателно време и който изобщо не ми липсва. Стойката ми се изправи, физическото ми състояние се подобри, а от там и цялостната ми нагласа към хората и света около мен. Самочувствието ми, разбира се, нарасна и то.
Как се храниш? Спазваш ли хранителен режим?
Вече се храня здравословно и с мярка. Кирил ми помогна много в тази насока и само той си знае, колко кулинарни напътствия и тормоз изтърпя с мен. На заветната дата 18-ти януари започнах да спазвам определения от него режим и резултатите не закъсняха. Сега не бих се върнала към стария си начин на хранене. Разбрах, че доброто физическо състояние не е само спорт и потене. И не може просто да прочетеш за това в интернет. Трябва някой да ти помогне, дори и минимално.
Какво би ни препоръчала, за да станем още по-добри?
Носят се слухове, че Брад Пит си търсел жена, която да не е знаменитост. Вземето го в треньорския си екип. Посещаемостта на залата ще се увеличи драстично. В крайна сметка, трябва да си луд, за да откажеш работа с екип като вашия.
Извън кръга на шегата: всички сте прекрасни! Продължавайте все така!
Веси Конова е сред най-редовните в тренировките. Нагласата й е страхотна – тя е доказателство, че годините са просто едно число, важно е как решаваш да се чувстваш и какво правиш, за да го постигнеш. Работата ни с нея ни убеждава за пореден път, че CrossFit е за всеки, а не е за избрана група генетично надарени атлети. Кросфит е здраве, спорт, хранене, резултати, самочувствие. И Веси го доказва.
Ако някоя дама ни поиска пример за постоянство, Мария Йорданова е образът, който изниква пред нас. В тренировките си тя е усърдна и изключително отдадена. Мария е била част от почти всичко, което предлагаме в CrossFit Dream Skyler – модул за начинаещи, механика, гимнастика, силови тренировки, мобилност. Потърсете я за отзиви, едва ли ще ви откаже.
Мария тренира все по-отговорно – старае се с техниката, не бърза, отделя време за мобилност. Това е нашата дефиниция за правилно трениране. Без задължително да се преследва състезание да тренираш здраво, но отговорно към себе си. Ето какво споделя Мария:
Защо избра CrossFit? От колко време тренираш с нас?
Първоначално не бях особено наясно с концепцията, но ме спечелиха предизвикателството и атмосферата. С прекъсване от три месеца съм в залата от миналия юни, от отварянето на Скайлер. Първи випуск начинаещи 🙂
Поставяш ли си цели? Ако да – какви?
Да, скромни може би, но се получава. В момента съм на тема първо набиране, почти се получава, а преди шест месеца си мислех, че е доста далеч. Междувременно започнах да схващам и ТТВ, което наблюдавайки преди година отстрани ми е изглеждало адски трудно. С две думи не бързам, не очаквам да стана супер атлет, а ефективно функциониращ човек.
Защо тренираш? Какво те мотивира?
Тренирам за почивка и забавление, може би най – важното и не толкова очевидно е за да се преборя с гласчето, което все мрънка, че нещо е невъзможно или непосилно.
Какво искаш да научиш? Как бихме ти били полезни в тази насока?
Има доста неща, които бих искала да усвоя, но предновогодишно си пожелавам стойка и разходка на ръце
Колко често тренираш и как тренировките ти помагат в ежедневието?
3-5 пъти седмично, често в няколко последователни дни, следвани от 1-2 почивка, разчитам на усещането си за умора и качество на съня. Активната физика съдейства на мозъка 🙂 от гоненето на автобуса сутрин, до поставянето на бутилката вода в офиса или носенето на покупки. Не е за подценяване и ефектът от смяната на офисния въздух с този в залата.
Каква е промяната откакто започна да тренираш при нас досега?
Цялостно функционирам по-добре и някак си щастливо от това, че правя нещо добро за себе си.
Как се храниш? Спазваш ли хранителен режим?
Признавам че съм безобразна на тема храна, избягвам джънк, но явно не бягам много бързо….
Какво би ни препоръчалa, за да станем още по-добри?
Може би специализиран клас за движения с пудовки, допадат ми тренировките с тях, а сякаш не се появяват в регулярните часове толкова често, колкото ми се иска.
Възхищаваме се на хората, които знаят какво искат. Мария определя целите си като скромни, но ние можем със сигурност да й кажем, че това е правилният път. Другият – на амбициозните и прекалено високи цели често води до разочарования. А разочарованията болят и нерядко ни отказват от истинската посока.
Урокът, който всички можем да научим от Мария, е да бъдем постоянни и да познаваме възможностите си. Желаем ти успех и усърдие по посока разходката на ръце!
Продължаваме да ви представяме хора от залата, които са ни направили силно впечатление тази година. След мотивиращата история на Петя и Иво се спряхме на Иван Славов. Той е тренира и е тренирал много и на най-различни места. Тази година е сред най-редовните в залата, което е безспорен комплимент за нас.
Иван винаги е в добро настроение и с готовност за шеги (дори и когато са на негов гръб). Не се мръщи на тренировките, напротив – смазва ги. Така че – бъдете като Иван!
Защо избра CrossFit?
Преди години се занимавах само с бойни спортове. Един ден реших, че искам да разнообразя тренировките си – нещо по-силово ми трябваше. Поразпитах тук – там и след няколко предложения и YOUTUBE клипчета, в които хора “умират”, реших да пробвам CrossFit. С течение на времето осъзнах, че не съм сгрешил с избора си.
От колко време тренираш с нас? Какви цели си поставяш?
Имам една цел и тя е всеки път да се раздам до край и да оживея накрая. Тренирам при вас от не повече от година, или там някъде.
Защо тренираш? Какво те мотивира?
Тренирам поради няколко прости причини:
работата ми е изключително заседнала, трябва да има някакво движение;
спортът е здраве, хората трудно вярват че имам астма;
доставя ми удоволствие;
много разпускащо ми действат тренировките;
Какво искаш да научиш в тренировките?
Имате модули за начинаещи, механика, гимнастика, гребане, сила, състезателен. През една част от тези модули съм минал, там ми показахте основното – как се прави. Остава по трудната част – да се науча да ги правя нещата по-добре, а някои въобще да почна да ги правя.
Колко често тренираш?
Тренирам доста често – всеки ден. Луди навсякъде.
Как тренировките ти помагат в ежедневието?
Както споменах по-горе – спортът е здраве.
Каква е промяната откакто започна да тренираш при нас досега?
Промените са доста и все в положителна насока:
изчистих техника при почти всичките ми движения;
научих се на нови движения;
увеличих си силата;
по-добра мобилност
Как се храниш? Спазваш ли хранителен режим?
Спазвам хранителен режим от около три години. Не мога да кажа, че е най-добрият, но на мен много добре ми се отрази. За други може да е отвратителен.
Какво би ни препоръчал, за да станем още по-добри?
Продължавайте в същият дух, великолепни сте!
Иван е лаконичен в отговорите си. Ние обаче знаем, че зад тях стои сериозно обмисляне и ясен план защо и как да се тренира. Той е един от примерите за успех и развитие в дългосрочен план – сериозното му и отговорно трениране е довело до повече сила, по-добра мобилност и подобрена техника. При това при отсъствието на травми. А с честотата на неговите тренировки това е забележително.
CrossFit Dream ти желае да си здрав, да постигаш върховете си и да се наслаждаваш на пътя към тях!
Дълго време държахме рубриката си Интервюта в почивка. Сега, в края на 2018-та година, решихме да ви срещнем с някои от хората, които ни направиха най-силно впечатление през годината. Ще ви представим някои от най-трудолюбивите и всеотдайни хора в залата и следващия път, когато ги срещнете – не се колебайте да ги разпитате за още повече детайли и за живота им извън тренировките.
Започваме със семейство Георгиеви: Ивайло, Петя и Димитър. Тяхната история ни е любима – те решиха да опитат какво е кросфит покрай участието на Димитър в CrossFit Kids тренировките. Можем накратко да кажем, че детето ги доведе в залата, а точно една година по-късно те са сред най-редовните трениращи. Ето какво споделят Иво и Петя за тренировките:
Защо избра CrossFit? Какво тренираше преди това?
Иво: Започнахме да тренираме със съпругата ми на шега, тъй като записахме сина ни на CrossFit Kids и искахме да не седим и просто да го чакаме. И въпреки мускулната треска, която продължаваше с дни и ефекта й на неподозирани части от тялото, постепенно се пристрастих.
Преди това не тренирах нищо и водих доста пасивен начин на живот, поради „липса на време“. Днес мога да кажа, че концепцията CrossFit много ми допада – общността в залата, треньорите и новата комбинация от движения всеки ден, която прави тренировката различна всеки път.
Петя: Може би не аз съм избрала CrossFit, а CrossFit избра мен. Не съм тренирала нищо преди това (сега като се замисля, май просто съм си намирала оправдание, че съм много заета и нямам време за спорт).
Как научи за CrossFit Dream и защо се спря на нас? Какво гледаш, когато избираш зала за тренировки и спорт?
Иво: За CrossFit Dream знам от доста време, тъй като сме приятели с Андрей и Светла от дълги години, но преди да опитам ми изглеждаше като нещо което не е съвсем за мен – силови тренировки с доста щанги и тежести.
Петя: За CrossFit Dream научих от съпруга си. Търсихме подходящ спорт за сина си, който да поглъща цялата му излишна енергия, да го уморява и същевременно да изгради мускулите му и да координира движенията му. Какво гледам когато избирам зала ли? Просто не ми се наложи да търся друга зала
Защо тренираш? Какво те мотивира?
Иво: Причините вече са много – чувствам се и изглеждам по-добре, по-издръжлив съм. Мотивират ме прогресът, общността, треньорите, новата дъска всеки ден.
Петя: В началото започнах да тренирам, за да запълня времето, докато чакахме Димитър да свърши тренировка. След като започнах да тренирам, постепенно дойде отчаянието – колко съм зле в сравнение с останалите трениращи, а към днешна дата се чувствам виновна, ако пропусна два поредни дни в залата. Мотивират ме постигнатите резултати, прилива на енергия и чувството на удовлетвореност, което всяка тренировка остава у мен. Не на последно място е и казаното с половин уста „браво“ от страна на треньорите.
Какви цели си поставяш и колко често тренираш?
Иво: Основната ми цел е да съм здрав и в добра кондиция. Разбира се искам да ставам по-добър и да успявам да правя движенията по-правилно и естествено. Тренирам от около една година по 4-5 пъти на седмица.
Петя: Основната ми цел е ежедневието ми да бъде изпълнено с колкото се може повече движение. Иска ми се да бъда по-добра с всеки следващ път, движенията ми да бъдат по-леки и естествени, да съм по-бърза. Старая се минимум поне 3 пъти в седмицата да съм в залата, а в останалите дни в които графика не ми го позволява, компенсирам с друг спорт.
Има ли нещо за кросфит и здравето, което да искаш да научиш? И как бихме ти били полезни в тази насока?
Иво: Желанието ми е да живея по-здравословно и всички съвети и насоки за това са ми повече от полезни. Най-важното за мен е да не се контузя или да получа травма от неправилно изпълнение на някое движение и всички треньори са винаги изключително полезни и изискващи в това отношение.
Петя: Иска ми се да водя балансиран начин на живот – хранене, спорт, достатъчно сън, време със семейството. Използвам всеки удобен момент, за да се консултирам с Кирил и останалите треньори по отношение на хранене, упражнения, разтягане (за това никога не ни остава време в залата). В това отношение се възползвам всячески от опита и компетенцията на треньорите. Между другото, поздравления за добрия екип, който сте сформирали. Всички са много положително настроени (независимо колко отчайващи понякога могат да бъдат начинаещите трениращи), усмихнати и професионалисти.
С какво ти помагат тренировките в ежедневието?
Иво: Чувствам се по-жизнен и енергичен.
Петя: Колкото и да не ми се вярва сега съм много по-гъвкава и издържлива. След толкова много клекове, вече сядам перфектно на стол. В интерес на истината и стойката ми стана много по-изправена.
Виждаш ли промяна от началото на тренировките ти с нас досега?
Иво: Виждам значителна промяна и се чувствам много по-добре, свалих доста ненужни килограми. Обективно погледнато вече успявам да завършва успешно по-голямата част от комплексите, което преди година изглеждаше непосилно. Всичко това ме мотивира много и искам да постигна повече.
Петя: Естествено. Считам, че промяната е осезаема. Винаги съм била деен човек, но сега съм доста по-пъргава и мотивирана. Свалянето на килограми е видимо за околните, често ми казват, че се топя пред очите на хората и каква е причината за това. Който и да ме е попитал, с две ръце съм му препоръчала CrossFit. Опитвам се да обясня на хората, че това не е просто фитнес (каквото е първоначалното им предположение), а философия, култура на движение.
Как се храниш? Спазваш ли хранителен режим?
Иво: Един ден през юни Киро дойде и каза: „Хвърляш доста усилия в залата, ако го съчетаеш с един хранителен режим ще постигнеш доста по-добър ефект.“ И така започнах да спазвам режим от юли насам. Трудностите бяха в началото, тъй като трябваше да привикна да приготвям сам храната си и да разнасям кутии с храна на работа. Днес 95% от храната, която консумирам, е домашно приготвена. Хапвам месо, яйца, извара, зеленчуци и плодове, малко хляб. Не ям сладко, не пия алкохол. Избягвам мазни сирена и кашкавали, картофи и ориз.
Петя: Опитвах се да се храня сравнително здравословно. Спазвала съм режим на разделно хранене, но винаги съм се опитвала да се ограничавам откъм количествата. В крайна сметка осъзнах, че съм се хранила доста нередовно. От юли месец тази година спазвам хранителен режим изготвен от Кирил. Вегетарианец съм от 15 години и консумирам основно риба, яйца, извара, плодове и зеленчуци (въпреки, че Киро ми забрани и плодовете).
Ние винаги искаме да се подобряваме – какво би ни препоръчал?
Иво: Смятам, че най-голямото ви преимущество е екипът и трениращите, които са изградили една доста сплотена общност. Целият ви екип е страхотен, отдаден и всеки от вас има различен подход да мотивира хората. Желая ви да продължавате да растете и да съумеете да запазите този невероятен екип.
Петя: Вие и сега сте си много готини, но все пак продължавайте да мотивирате хората да предизвикват себе си и да надскачат възможностите си. Приветствам идеята ви за CrossFit Kids. Продължавайте да ни помагате в „родителството“ за да бъдат децата ни по-добри хора. Или както вие казвате „CrossFit makes people BETTER, CrossFit Kids makes better PEOPLE”.
Петя и Иво могат да бъдат за пример на всеки. Те не се отказаха, когато беше трудно. Не си намериха извинения, когато не се справяха добре. Хвърлиха много усилия и сега берат плодовете – енергични са, чувстват се във форма, създали са страхотни навици и вече тренират уверено и имат своите цели. За нас в CrossFit Dream Петя и Иво са истински атлети и представянето им тази година е една истински успешна кросфит история. А примерът, който дават на Димитър, е невероятен.
Тя е изключително лъчезарна и симпатична. Обаче е и истински звяр. Видяхме я тази година във Варна, където спечели Varna Throwdown. Поговорихме с Лидия Бартo за това как е открила кросфит, как се храни, как се подготвя за състезания. Ние сме с прекрасни впечатления, така че – започвайте да четете!
Разкажи ни за себе си – как откри кросфита?
Бях в Сидни през 2013 година – на стаж, свързан с обучението ми по медицина. Там започна моето кросфит пътешествие. Вече бях чувала за кросфит и за това, че е НАЙ-ТЕЖКИЯТ спорт, но си нямах и идея какво е точно. В Австралия опитах кросфит за пръв път.
След това кратката версия е това – върнах се в Германия и прекъснах следването си. Вместо това отворих собствена кросфит зала, първата в моя роден град. На 21-годишна възраст се оказах най-младият собственик на кросфит зала в света.
Сега, след три години в ролята на собственик, треньор и предприемач реших да вложа всичко и да правя кросфит по възможно най-професионалния начин. Вече 11 месеца се състезавам и всеки път, когато съм на състезателната арена и часовникът изсвири, зная, че съм на правилното място.
Истински щастлива съм, че любовта на живота ми е мой треньор и бизнес партньор. Имам цялата подкрепа, която ми е необходима.
Имаш ли минало в спорта?
Нямах никакъв опит в гимнастиката и когато отворих залата, не можех да правя дори стойка на ръце. Нямах и опит със щангите, а сега сплит изтласкването е едно от любимите ми упражнения.
Занимавала съм се с хандбал, но предпочитам индивидуалните битки. Там получаваш това, което заслужаваш.
Колко време прекарваш дневно в тренировки?
Тренирам по три и половина – четири и половина часа седем дни в седмицата (един ден почивка с плуване, йога и леки тежести в седмицата и един наистина почивен ден на всеки две седмици). Тренировките са разделени на сутрешна и обедна тренировка, а вечер водя занимания в залата.
Луда съм по кросфит. Спомняте ли си цитата “да бъдеш състезател в CrossFit Games е ментално заболяване”? Напълно съм съгласна с него!
Колкото важни са тренировките обаче, толкова важен е и сънят. Дългият и качествен сън е моят основен приоритет и никога не бих го пренебрегнала. Никога! Един от спонсорите ми – BRAINEFFECT, помага за добрия сън.
Едно мото, което често можете да видите – „Тренирай. Яж. Спи. Повтори.“, буквално е моят живот. За някои хора това може да звучи зле защото времето за семейство, приятели и почивки е повече от малко, но това е, което аз искам.
Хора извън залата често ме питат защо се отказвам от практически всичко, а не се наслаждавам на живота. Това е обаче, което ме прави щастлива. Нищо не ми липсва и не мисля, че пропускам нещо.
Кое е правилото, което следваш всеки ден?
На целите не им пука как се чувстваш!
Как се храниш? Какъв е режимът ти и колко е калорийният ти прием?
Следвам Зоната на Бари Сиърс. Накратко в нея се казва, че при всяко хранене трябва да има следната хармония: 40% въглехидрати, 30% мазнини и 30% протеини. В книгата му има списък с въглехидрати, които трябва да се избягват. Тях съм ги изключила.
Въглехидратите, които приемам, са само зеленчуци (поради тази причина ми трябва много храна). Протеини набавям от яйца, всякакви сирена, суроватка, риба и месо. Мазнини – от масла, ядки и семена. Не знам колко точно калории приемам дневно, но смятам, че са около 2100-2250.
Съществува ли според теб някаква общовалидна истина за постигането на резултати в кросфита?
Има различни видове кросфит – кросфит като фитнес в смисъла на здравето и добрата форма и кросфит като състезание. В първия случай най-важното правило е “забавлявайте се”, това трябва да е вашият щастлив час с готини хора.
Искаш да се състезаваш? Забрави за забавата и си скъсай задника докато не заревеш, повърнеш или смажеш. Остави си егото пред вратата и давай всичко, което имаш и повече, отколкото можеш!
Кои са трите най-важни съвета към всички, които искат да се състезават в кросфит?
Нямам три най-важни съвета, но аз следвам тази мантра, когато съм на арената:
“От главата към крайниците. Най-силната част от мен е съзнанието. Остани уверена, бъди спокойна, разделяй бройките умно, не спирай да се движиш и се чувствай комфортно с това, което правиш. Натисни се, но никога не рискувай твърде много. Едно тяло, едно здраве. Целта ми е добра техника с добро време, никога не искам да съжалявам за някое движение или дори за някое състезание”.
Моята ментална нагласа в тренировките: не прави разлика между тренировка и състезание. Дай всичко, което имаш!
Какви са целите ти в момента?
Моите цели не са се променяли. Все още работя за класирането си на Регионални през 2019 година. Вече е ясно, че такива няма да има – макар това да е нещо, за което си скъсвам задника вече години, така че – целта ми са Игрите.
Ще те видим ли във Варна и догодина?
Със сигурност ще участвам в квалификациите, така че ще видите името ми в класирането. Но като собственик на зала имам много ангажименти, така че не мога да обещая, че ще дойда. Със сигурност това е наистина добро състезание и се надявам, че ще мога да се включа.
Автор: Андрей Любенов, CF-L1 и CrossFit Kids треньор
Няколко седмици след края на емоцията около CrossFit Games Open 2018 страстите са поутихнали и всеки може да направи равносметка за своето участие. Защо е участвал, какво е усетил, как да продължи напред, какви цели ще си постави – това са лични въпроси, които обаче не трябва да остават без отговор. И така:
Защо участвах
Макар да тренирам кросфит вече няколко години, тази година за пръв път се включих в „опъна“. В предишни сезони участието и регистрацията не бяха толкова лесни, а нямаше и желаещи. След това скъсах връзки на коляното, после се възстановявах, след това други оправдания най-различни. Миналата година в CrossFit Dream вече имахме солиден отбор и се зарекох, че няма да пропусна и 2018-та.
Мотивацията ми за участие е в две насоки – лична и професионална. В първата исках да тествам начина, по който тренирам през последните месеци. Да проверя докъде съм, колко ми е силата, колко ми е издръжливостта, как двете си влияят. Как тренирам под напрежение. Втората е свързана със съветите, които даваме на всички участници. Вярвам, че е ключово когато даваш съвети, да си изпитал върху себе си какво точно препоръчваш.
Записах се в скалирана версия (толкова са ми силите), защото целта на опъна е да даваш максимума от себе си. Rx версията не е за мен на този етап и предпочетох всички комплекси да са изпълними и постижими и да мога да дам най-доброто от себе си.
Какво усетих
В началото на всяка от петте седмици беше напрежението какво ще дойде в края. След това започваха сметки, стратегии, организация. Първият и последният комплекс записах по веднъж и не повтарях, при останалите направих и втори запис. През цялото време имаше усещане за активност, живец в залата и сред хората, които участваха. Подкрепа, състезателна злоба, конкуренция.
Като цяло състезанието ми се стори добре премерено, след третата седмица започна да се натрупва умора, а в петата вече исках всичко да свършва и да се върна към обичайното трениране. Видях подобни нагласи и у доста от останалите.
Какви изводи направих за себе си
CrossFit Games Open е чудесен фитнес тест. Той ясно ми показа, че посоката, в която вървя, хич не е най-удачната. В последните месеци тренирах така, че сам си избирах упражненията, комплексите, дните за техника и се оказа така, че съм залитнал твърде много към техниката и упражняването, а тренирането е минало на заден план.
Когато погледнах назад след първия комплекс се оказа, че от началото на годината съм правил едва два комплекса с продължителност около 20 минути и едва два пъти съм правил бърпита в комплекс. Срамота! За която си платих скъпо в първите два комплекса.
Ревизията на режима ми показа, че моноструктурните тренировки почти бяха изчезнали – 5 км гребане се оказа, че съм правил веднъж през януари, а за тичане… в края на лятото. Това ме наказа жестоко. Ако не научаваме тялото си да използва и преработва енергия, няма как да имаме резултати.
Как ще продължа напред
С тренировки. Тези от дъската са достатъчно балансирани, затова ще заложа на тях за следващите месеци. Към тях ще добавя моноструктурни тренировки – гребане, тичане, скачане на въже. Техниката ще мине на по-заден план и ще я вмъкна около комплексите от дъската.
Залитането само към техника (особено при щангите) помага много за обясненията и воденето на групи, но не качва сила. А когато дойде състезанието, силата се оказва не по-маловажна от умението и техниката. Като тематично направление за следващите няколко месеца си добавям гимнастиката и стриктните движения.
Какви са целите ми за догодина
Една година е много време в залата. Но ако няма план, това време ще излети неусетно. Целите ми са свързани с
Подобряване на храненето – намаляване на телесните мазнини с 5%
Подобряване на резултатите от Open 2018 с 15%
Увеличаване на стриктните повторения на набирания и кофички
Поредното вътрешно състезание на залата предложи много силна конкуренция. Представихме ви Димо, който спечели при мъжете. Сега е ред на Деси Илиева, която стана победител при жените.
Деси тренира с нас от около три години – не може да не сте я забелязали – обикновено е усмихната, много рядко мрънка и е винаги готова за предизвикателство. Ние от CrossFit Dream сме убедени, че Деси е сред атлетите, които са преминали през най-голяма трансформация за последните две години. От неуверена в себе си, с много работа и постоянство, тя се превърна в уверен състезател, наясно е със силните и слабите си страни и работи усърдно, за да става по-добра.
За кой път участваш във вътрешното състезание? Участвала ли си и на други?
Във вътрешното състезание участвам за трети път. Друго състезание, на което съм участвала тази година е Athens Throwdown 2017.
Как се подготвяш – разкажи ми една твоя седмица – колко тренираш, кога, какво
Тренирам между 5 и 6 дни в седмицата, основно вечерно време след 18 часа. След общите групови комплекси допълнително усъвършенствам някое движение и задължително разтягам. Веднъж седмично ходя на мобилност, защото това подобрява значително техниката и намалява риска от контузии (за мен като приоритет е клекът).
Допълнително се включих в „Състезателния модул“, там тренировките са по-различни, с друга интензивност и включват допълнителни упражнения – за сила, издръжливост или упражнение на някой „скил“ (двойни скокове, пистолети и др.). Всяка седмица има обща тренировка с останалите участници в модула, като обстановката е близка до състезателната. След нея се чувствам по-мотивирана и с желание за по-добри резултати.
Как се храниш – спазваш ли режим, има ли храни, които избягваш?
Oт известно време спазвам режим на хранене (изготвен от Киро), като избягвам бял хляб, тестени, сладки, алкохол и други „лоши“ храни. Консумирам предимно месо и зеленчуци, закуската обикновено е от яйца и извара. Дневните порциите не са големи, а са съобразени с целите които искам да постигна. Естествено от време на време си позволявам „кривване“, но не повече от 1 път седмично.
От известно време насам, не използвам абсолютно никакви хранителни добавки (по здравословни прични), освен витамини.
Виждаш ли връзка между храненето и тренировките?
Определено има връзка между хранене и тренировка. При добър хранителен режим имаш повече сила, едновременно с това си по-издръжлив и жизнен. Конкретно за тренировките със собствено тегло (набирания и др.), храненето е от основно значение – например набиранията са значително по-лесни, ако поддържаш едно постоянно тегло или пък го коригираш надолу, а това става с премерено хапване.
Въпрос само на сила, или и на нагласа – как се печели състезание?
Смятам, че ключът е в постоянството – да не си позволиш да пропуснеш планирана тренировка и това да продължи с месеци. Изключително важна роля също играе концентрацията и вярата в себе си, това ще че се справиш, не зависимо какво ще дадат като движение (удобно, силно или слабо за мен).
Като пример мога да дам моят най-голям страх – тръстерите. Преди време щом ги видех в комплекс и просто си казвах – не мога, няма да се справя. За вътрешното състезание си бях поставила за цел, ако има тръстери в комплексите, излизам, хващам лоста и правя всичко най-добро на което съм способна, без да мисля за слабите си страни.
Какво ти дават тренировките в CrossFit Dream и какви са твоите причини да тренираш с нас
В CrossFit Dream тренирам от близо 3 години. Новата зала е голяма и оборудвана с всичко необходимо за една добра crossfit тренировка. Треньорите са професионалисти, познават ме, знаят силните и слабите ми страни, помагат ми да подобрявам техниката и начина си на мислене, по време на комплексите и извън него. В залата има страхотна обстановка и е удоволствие да се тренира, още повече, че се намираш сред приятели.