Здравейте приятели,
днес ви представяме интервю със Серафим Бързаков – многократен световен и европейски шампион по борба свободен стил, сребърен медалист от Олимпийските Игри през 2000г. В момента Серафим е треньор на националния ни женски отбор по борба. Видяхме се с него по време на спортния ни лагер, който проведохме в Националната Спортна База „Белмекен“ между 01 и 04 Май 2014г. Момичетата от националния отбор и техния треньор по това време пък се подготвяха за Европейското Първенство, което предстои. Имахме честта да ни проведат една демонстрационна тренировка и всеки от нас да се докосне до тяхното изкуство, а Серафим Бързаков даде това кратко интервю за читателите на CrossFit Dream.
1. Как реши да се занимаваш с борба?
Аз съм от едно село до Петрич, казва се Самуилово. От малък, още от втори клас, се занимавам с борба. Първите ми стъпки бяха покрай братята ми, които пробваха няколко месеца и така и аз се запалих. Една-две години изкарах на село, а след това отидох в „Левски – Спартак“ и така се разви моята кариера. Станах републикански шампион, след което завърших „Олимпийски надежди“. Треньорът, който ми е помогнал най-много и ме е изградил като техника и стил, се казва Иван Цочев. Това ми даде един тласък да се развивам напред.
2. Кои са най-големите ти успехи и кой е най-големият ти провал?
Всичките медали са ми ценни, особено първите – 1996г. станах европейски шампион в Унгария, а първата ми световна титла в Иран никога няма да забравя, защото надвих трима световни шампиони и един втори от пет срещи, като победих един иранец (световен шампион) с „пакет“ – моята специална хватка. Цялата зала замлъкна. Това си остава една незабравима емоция в съзнанието ми.
Като най-голям провал мога да определя Олимпиадата в Сидни през 2000г., където бях готов да стана олимпийски шампион и много го желаех, на финала просто виждах, че побеждавам. Водех 2:0, но загубих 3:2. Това е най-голямото ми разочарование. Много исках да стана олимпийски шампион, но нещо не ми достигна. Психически се бях настроил и се чувствах много добре, а момчето, с което се борих, ме пита: „Какво стана с теб? Аз бях много зле, как така ти загуби?“ Но просто понякога има и шанс и шансът тогава бе на негова страна.
3. Защо предпочиташ свободния пред класическия стил?
Аз съм израстнал покрай свободния стил и той ми харесва повече – просто ми е забавно да го правя. Не искам да обиждам моите колеги от класическия стил, просто изпитвам удоволствие от свободната борба. Много съм научил и от класическата борба, защото когато не ми е достигало нещо от горната част и от захватите, съм го пробвал с класиците. Аз се боря изправен и това много ми помага.
4. Каква е разликата между това да си състезател и да си треньор? Кое ти допада повече?
Като състезател ми е много по-лесно, защото мисля само за себе си и се мобилизирам с всичките си хватки, а като треньор трябва да отговарям за повече хора и да мисля за много повече неща – дали момичетата ще влезнат в категория, как се чувстват те в момента и т.н. Ако сега мога да се върна 20 години назад, с удовослтвие бих се състезавал. Много по-трудно е да си треньор.
5. Мислиш ли, че имаме истински олимпийски надежди в България в момента? Разкажи ни малко повече за момичетата, които тренираш?
Имаме момичета, които могат да се развиват и се надявам за вбъдеще да ни радват както на световно, така и на европейско първенство. Обичам да са на първо място, но какъвто и медал да вземат, ще се радвам. Имаме талантливи момичета и ако се работи правилно, мисля, че нещата ще се получат.
6. Освен с тежки тренировки, подготовката ви е свързана и със стабилен хранителен режим. Разкажи ни на кратко какви принципи спазвате в храненето и по колко пъти на ден тренирате?
Тренировките зависят от това в какъв период сме. По принцип тренираме двуразово в четири дни от седмицата(понеделник, вторник, четвъртък и петък). В сряда и събота правим по една тренировка, съчетана с разпускане – сауна и масаж, а в неделя почиваме. Събират се около 10 тренировки на седмица. Що се отнася до храненето, избягваме тлъсти меса; консумираме повече риба, пиле и доста въглехидрати – най-вече мед. Също така – протеини и соли за възстановяване.
7. Какво мислиш за нашия спорт кросфит и би ли насърчил обикновени хора да се занимават с него?
Аз се радвам, че има ентусиасти като вас, които да развиват този спорт, който сега навлиза в България. Надявам се все повече да се запалват и за вбъдеще да има лагери по 1050 човека, а не 50, колкото сте сега. В България спортът е малко на заден план и трябва да се развива, говоря за масовия спорт. А за професионалния няма какво да говорим – той е на дъното, надявам се политиците малко да помислят за него. Защото тези момичета, които виждате, са капка в морето и правим от нищо нещо. Гледаме ги като писани яйца, както се казва.
8. А ти би ли пробвал кросфит?
Да, винаги. Бих насърчил и момичетата да пробват – една срещу друга например.
9. Как би мотивирал някой да спортува с едно кратко послание?
На нас българите не ни е заложено да спортуваме, а спортът е нещо велико, спортът е здраве и начин на живот. Но спортът е най-вече учене на дисциплина и като кажа, че трябва да направя нещо днес, го правя. Един спортист винаги държи на думата си.
BG