Интервю със Слави Павлов

Със Слави се познаваме от доста време и смея да твърдя, че той е човек с несломим дух и желание за победа. Въпреки всички преживяни контузии на терена, той пак намира сили да се изправи и да продължи напред. Кросфит, лека атлетика или тежки щанги- всичко е позволено и винаги е на макс. Вижте за какво си поговорихме и как са нещата според него.

1. Представи се накратко за нашите читатели.

Казвам се Слави Павлов, роден съм и живея в гр. Плевен. Работя като държавен експерт.

2. Какво си спортувал и кога започна?

Труден въпрос. Наистина нямам спомени от съзнателния ми живот, в които спортът да не е бил част от него. Започнах от най-ранните ми ученически години-играех футбол, бягах, плувах. Спортът тогава беше сериозно застъпен и в училищните занимания, и извън тях.

3. Кои са най- големите ти успехи в спорта?

Не мога да кажа, че имам някакви запомнящи се и значими победи на спортния подиум-участвал съм в доста републикански, студентски състезания, но не съм имал призови класирания. Най-големите ми успехи са всички онези малки победи над себе си, когато си изправен срещу сериозно предизвикателство, дали в Кросфит, дали в друг спорт, в живота-всяко преодоляно препятствие е победа.

4. Как преминава един твой ден?

Делничните дни са доста еднообразни. Ранно ставане, след което отделям кратко време(около 25мин.) за базово раздвижване, разтягане и самомасаж, за който ползвам фоумролер. В по-топлите летни дни успявам и да направя някоя бърза тренировка, ако физическото ми състояние го позволява. Следва работната част на деня, която приключва в късния следобед. Оттам нататък започва активната част на деня ми. Казвам го така, защото спортът е заел голяма част от съзнанието ми и често е нещото, което ме мотивира и амбицира да продължавам да се развивам и усъвършенствам. Вечерите са споделени с прекрасната ми приятелка Марги, с която обсъждаме доста неща, работим над спортни материали, консултираме хора, които имат нужда от помощта ни. Преди заспиване задължително минавам пак през фоумролера, избирам си приятно четиво и бързо към леглото. Старая се най-късно 22.30-23ч. да съм заспал, за да си осигуря 8 часа сън, което съм усетил, че е нужното време за едно добро възстановяване. Уикендите са времето, което използвам за активна почивка и рехабилитация. Събота задължително практикувам йога под зоркия поглед на Марги, която е професионалист в тази област. Пътуваме, разхождаме се, изобщо стремим се към разнообразие.

5. Как се храниш и спазваш ли някакъв по- специален хранителен режим?

Храня се доста изчистено, но не обичам да се вманиачавам и лишавам от всяко нещо, дамгосано за вредно или опасно за ядене. Наистина обаче избягвам транс мазнини и обработените храни. Фен съм на суровоядствто, суперхраните, на хубавото месо и ядки. Взимам и доста хранителни добавки, които ми помагат да съм по-работоспособен и деен.

6. Ти си „Универсалният атлет“ на България за тази година. Разкажи ни малко повече за състезанието? Имаше ли сериозна конкуренция?

Това беше второто му участие в този формат на състезание. В първия заех второ място, след напълно заслужилият шампион Марчо Марков, който е и мой добър приятел. Състезанията (3 на брой издания досега) се организират и осъществяват благодарение на Момчил Милев, който е един от малкото хора, осигуряващи условия и наградни фондове за състезания от подобен род. Чест и почитания към Момчил, сериозен и отговорен мъж. Дисциплините на състезанието са идентични в последните две издания-много добре подбрана комбинация от бягане, единични лифтове, изпълнени за определен интервал от време, умения на лостове, хвърляне, дърпане на шейна. Една прекрасна палитра от сила и координация, която според мен наистина дава възможност всеки да покаже и докаже своята „универсалност”. Конкуренцията беше на ниво, млади, надъхани и натренирани момчета. Всеки се раздаде на 100%, доста от тях постигнаха лични резултати. Всички бяхме решени да се докажем на всяка цена, получи се честна и мъжка битка. Респект за всички атлети, които взеха участие. Надявам се да се видим и на следващите издания.

7. Какво е Кросфит за теб?  Кое е нещото, което ти дава и същевременно не можеш да намериш другаде?

Да си дойдем на думата. Кросфит за мен е начина по който се боря и се доказвам пред себе си. Ежедневно приключение, което предлага и предполага нови предизвикателства, изискващи генериране на нови умения, усъвършенстване на стари, покачване на силата, издръжливостта, менталната устойчивост.

8. Кое е любимото ти упражнение и кое мразиш да правиш?

За разлика от доста кросфитъри, любимото ми упражнение са тръстърите – имам силни и бързи крака, те ми осигуряват хубав подем, а и раменете ми не са слаби, с което си осигурявам едно стабилно изпълнение и работя често със сериозни килограми. Най-недолюбваното…ами може би пак противно на повечето атлети, това са дърпанията от земя и най-вече конвенционалната тяга. Гърба и кръста ми никак не се обичат с нея, затова я избягвам и оставям само за състезания. В интерес на истината, чиста тяга липсва в подготовката ми, разчитам на първоначалните дърпания при олимпийските движения.

9. Знам, че практикуваш йога? Важно ли е това и защо?

Преди да включа йога към физическите си занимания, се отнасях с известна доза скептицизъм към този вид практика, предвид факта, че у нас много често практикуващите йога не отдават необходимото значение на физическата част на нещата, а пропагандират единствено и само духовната й част. След запознанството ми с Марги и някои разяснения от нейна страна, осъзнах колко е важна тя за възстановяването на един атлет. Ежедневната практика на йога и стречинг упражнения, дори и за 10 минути на ден – освен че ускорява възстановителните процеси, тя служи и за превенция от травми и разтежения, подобрява обхвата на движение и респективно – техниката при базови движения в Кросфит, подобрява баланса и концентрацията.

10. Какво те мотивира да продължаваш напред?

Аз нямам специална нужда от мотивация, спортът е живота ми, да преодолявам болка, да се стремя и да постигам е една неизменна част от него. Затова просто продължавам, за мен това е път, решил съм и го следвам.

11. Какви са стремежите и мечтите ти? Какво още би искал да направиш или да постигнеш?

Да стана баща, да имам хубаво и сплотено семейство, да виждам всяка сутрин две големи усмивки. В спорта- да отида на Кросфит игрите (надявам се като състезател), да избягам 100м. за 10,80 сек., и най-вече да остана здрав и да се състезавам докато тялото и духът ми позволяват.

12. Какъв съвет би дал на всички, които намират оправдание и все нямат време да започнат да тренират?

Аз работя с доста хора, никой от тях не знае какво е оправдание, никой покрай мен няма нужда от мотивация. Ние просто отиваме и даваме всичко от себе си. Така правя аз, това е Славко. На другите им препоръчвам най-приятелски да не търсят мотивацията извън себе си, да се съберат вътре в себе си, да излязат на стадиона, да влязат в залата.
Има прекрасни специализирани зали в София, Варна, Пловдив и Търново, където треньорите са с достатъчно познания, за да положат основите, върху които да се продължи граденето на едно здраво и силно тяло.
За всяка една от тях подготвям обширен материал, който ще споделя с Вас веднага след като го завърша.

Това е от мен, всичко друго е от Вас.