След промяната в правилника на CrossFit Games, всяка държава с официално лицензирани зали има право да изпрати на финалите на игрите своите национални шампиони – най-добрите мъж и жена. Условието е те да имат гражданство на страната, за която се състезават.
CrossFit Dream ви представя Ралица Котерлицова – първата българка, която се класира за финалите тази година. Тя е на 30 години, готви се сама и е готова за битка! Силна е в гимнастиката, а слабостта й е… баклавата на мама!
Ралица е родена в България, но от много години живее в Канада. Заедно със своя приятел Джо имат своя зала – CrossFit Valeo. Подготовката на Ралица се случва между работа на пълен работен ден, учене и водене на тренировки.
Ето повече за нея:
Разкажи ни за себе си – къде живееш, от кога се занимаваш с кросфит?
Живея в Отава, Канада. Преместихме се тук с родителите ми от София през 1992-ра. През 2013-а започнах да ходя на кросфит. Това беше 6 месеца след операция на коляното. Преди кросфита най-вече бягах за удоволствие. Беше нещо, което харесвах, тъй съм играла много години футбол.
Приятелят ми Джо вече тренираше кросфит, когато започнах да тренирам и аз. Спомням колко много му харесваше, даже си спомням, че се чудех дали изобщо да започна и аз, тъй като се притеснявах, че ще му преча. Когато започнах да тренирам, не можех да направя една лицева опора и дори никога не бях докосвала гири. Така че тогава намерението определено не ми беше да се състезавам.
Няколко месеца по-късно обаче имаше едно кросфит състезание в Отава. Случи се така, че една от жените, която трябваше да се състезава, се отказа в последния момент и аз я заместих. Нашият отбор свърши на второ място в дивизия “scaled” и си спомням колко хъс и мотивация ми даде това.
По-късно, през февруари 2014 г., започнах да се състезавам в първия Open. От тогава се зароди желанието ми да се състезавам на регионалите състезания. Всяка година процесът за класиране за регионалните се променяше в региона на Източна Канада и ставаше все по-трудно да се достигне до тях, въпреки че ставах все по-добра и по-добра.
Миналия август, точно докато се възстановявах от контузия в бедрото, кросфит обяви, че няма да има повече регионални състезания. Спомням си, че бях много разстроена. Разстроена от промяната и разстроена… че бях разстроена. Бях си поставила за цел да постигна нещо, върху което нямах контрол. Знаех, че трябваше да взема решение дали да продължа да тренирам така, че въпреки всичко да бъда конкурентноспособна. Тогава реших, че ще продължа да се състезавам. В крайна сметка обичам да тренирам и обичам конкуренцията.
Скоро след това се записах и се състезавах в първото ми мулти-ден кросфит състезание. По време на състезанието си спомням как Джо ми казваше, че това ще бъде добра подготовка за бъдещи състезания. Спомням си, че си помислих, “Подготовка за какво? Та това е самото състезание.”
Кога повярва, че ще се класираш за Игрите?
В началото на новата година излезе новият правилник за кросфит игрите. Джо ми изпрати СМС и ме попита дали имам българско гражданство. Когато ми спомена за правилника, го прочетох поне 20 пъти.
Все още не бях убедена, че имам възможност да се класирам. Все пак реших да се регистрирам като българка. След това започнаха (и много бързо приключиха) Open тренировките, а аз бях някак си на върха на класирането. Хората около мен ме питаха дали все още имам намерение да отида на Игрите. Не исках да потвърдя или да отговарям на въпроса изобщо преди видео клиповете и гражданство ми не бяха одобрени и не получех официалната си покана.
Разкажи ни за подготовката си за финалите – как тренираш?
Като цяло бях много доволна от моето представяне на Open-а. За първа година нямах никакви контузии, но за съжаление бях болна през 3 от 5-те тренировки, вероятно поради пренатовареност и стрес (работата на пълен работен ден, управлението на нашия бизнес в извънработно време и вземане на задочен курс в университета). Затова за подготовката за Игрите, трябва да се фокусирам върху това да съм здрава, да нямам травми и да работя постоянно върху моята физическа сила в дългосрочен план.
Kолко време прекарваш в тренировки?
Сегашните ми тренировки не са структурирани. През седмицата сме толкова заети с нашата фитнес зала – CrossFit Valeo, че успявам да се докосна до щанга или да се кача на лоста само в 5:30 сутринта, преди групата ми в 6, на която преподавам. След това отивам на работа и ползвам една хотелска фитнес зала по време на обедната ми почивка. В тази фитнес зала има много малко уреди. Но все пак има гребен тренажор и дъмбели, които се опитвам да използвам пълноценно.
След това се връщам в CrossFit Valeo и водя групи за възрастни и деца вечерта.
Основните ми тренировки са през почивните дни. Опитвам се да се движа колкото се може повече. Така че въпреки, че нямам много време през деня да тренирам, не позволявам това да ме обезкуражава. Като тренирам, давам всичко от себе си. За мен беше ясно от самото начало, че няма да имам много време за тренировки, защото пак имам редовна работа, както и бизнес.
Така че, ако искам да ставам все по-добра, трябва да го направя с малкото време и оборудване, с които разполагам. Място за извинения няма.
Къде е твоята сила, къде се чувстваш в свои води?
Силата ми е в гимнастиката и особено в Toes-to-Bar и handstand push-ups. Слабостите ми са overhead squat, deadlift и баклавата на майка ми!
Как оценяваш промяната, която наблюдаваме в кросфит от началото на годината?
От гледна точка на новите промени наистина харесвам посоката, в която влиза кросфит. Новата посока ще бъде по-добра за игрите и за местните кросфит зали. Кросфит наистина популяризира идеята, че физическата активност е не само развлекателна дейност, но и абсолютно изискване за здраве.
Като треньор виждам ползата от тяхната методология всеки ден с моите клиенти. Мисля, че този нов подход е абсолютно необходим, за да привлече повече хора към залите и тренировките.
BG