Всичко започна сякаш на шега. Бяхме решили да потърсим нещо, което да ни предизвика на макс, да ни изтощи до краен предел и да разберем в крайна сметка дали сме толкова железни, колкото си мислим.
Spartan race е състезание, което се провежда на различни места в света – в нашия случай – в Словакия. Представлява доста километри бягане, катерене и лазене в пресечена местност в комбинация с многобройни препятствия, през които всеки трябва да премине. Всъщност това е едно истинско изпитание на волята, духа и тялото. Повече за самото състезание можете да научите от официалния сайт на Spartan Race: http://www.spartan.com/
Всичко започна през Април тази година – научихме, че ще се провежда Spartan Race в Словакия, която е сравнително удобна за нас дестинация и идеята моментално ни грабна. Събрахме отбор от 13 души от трениращите в нашата зала и започнахме здрава подготовка. След почти тримесечен усърден труд и тежки тренировки, от които Кросфит бе основна част, вече бяхме убедени, че нищо не може да ни спре. Е, имаше някои леки контузии, с които тръгнахме, но няма как – това е част от предизвикателството.
И така…най-сетне заветната дата 5 юли дойде…разпределихме се по колите и тръгнахме. Пътят не е никак малко- почти 12 часа и 1000 км. Пристигнахме в хотела, настанихме се, хапнахме и трескаво започнахме да проучваме мястото, където в събота щяхме да показваме чудеса от храброст. Следвайки табелите стигнахме до ски курорта Valcianska dolina, където пред нас се разкри и цялата мистерия- километри ски писти и баири, които чакаха нас. Организаторите бяха започнали да изграждат някои от препятствията и на пръв поглед забелязахме доста кал и дървени трупи. Какво ли ни очакваше?
Вечерта хапнахме леко, гледахме мача и легнахме да поспим, за да сме свежи за утрешния ден. Не знам кой всъщност успя да спи, защото адреналина каза своята дума и заспиването се оказа доста трудна задача…
Сутринта…закуска, кафе и по колите. Трябваше да сме в района на състезанието доста по- рано, защото предстоеше регистрация, раздаване на номера и всякакъв вид подготовка преди старта. Направихме малко снимки и шоу за публиката, загряхме подобаващо и заехме своето място на старта. Адреналинът започваше да взема връх…До 09:30ч. оставаха няколко минути- минути, в които всеки се опитваше да разбере какво го очаква в следващите няколко часа, както и да направи своята стратегия и план за действие.
09:30- стартът за нашата група от 250 души, всеки от които готов да докаже на себе си, че може да се справи и да оцелее в гората, изминавайки 13 км. и 21 препятствия. Ако не се справиш с някое от препятствията правиш 30 наказателни бърпита. Започна се…Най- напред се наложи да преминем през езеро с ледена вода до гърдите. Лек крос и започна изкачването…ски писта с доста приятна денивелация, по средата на която ни очакваха лостове за маймунска разходка. Пак изкачване, после слизане…и така 13 км. Влизаш в гората, преминаваш препятствията, катериш пистите, лазиш, ставаш, падаш, ожулваш си коленете и лактите, крещиш на ум…но нищо не може да те спре- ти си машина и за нищо на света не би се предал и отказал. Отборът е до теб и всички се подкрепят- какво по- хубаво от това да си с хора като теб, които мислят и действат като теб, които не се предават и не мрънкат…които са едно семейство…
Имаше още обръщане на гуми, изкачване по плетена мрежа, дърпане, бутане и всякакви подобни, чиято единствена цел е да те изтощи до краен предел. Най- интересното обаче предстоеше- около 15-20 м. абсолютно разкалян терен под формата на лабиринт, ограден от бодлива тел, под която всеки трябваше да премине лазейки. Кал до коленете, ями, в които пропадаш и бодлива тел отгоре- не е зле, нали? Тук всеки даде по някоя и друга капка кръв, но няма как…решен си да успееш и това е начинът- борба!!!
Следваха кална водна пързалка, в чийто край ни чакаше яма, пълна с вода и кал, изкачване по стена и почти накрая- катерене по въже. Стискаш здраво и катериш нагоре…а ръцете ти се хлъзгат, защото въжето е пропито от кал и вода, които текат навсякъде около теб и по теб. Удряш камбаната ( която е почти в небето) и слизаш надолу. Внимаваш много, защото ако се изпуснеш, падаш в дълбоката и кална яма…
Още 100 м. до края…Прескачаш огъня и с последни сили преминаваш финала, където момичетата вече те очакват, за да те окичат с медал.
Това е- жив си, цял си, оцелял си. Но най- вече си доказал на себе си, че можеш. Можеш да се справиш и можеш да тръгнеш навсякъде, без да знаеш какво те очаква, колко ще е трудно или колко ще ти струва. Но най- важното е, че разбираш, че до теб са хората, на които можеш да разчиташ в труден момент, които ще те подкрепят и няма да те изоставят. Те стават част от твоето семейство.
Благодаря на всички, че ви има и че бяхме заедно!!!
Още снимки, отразяващи една малка част от емоцията, наречена Spartan Race, можете да разгледате в нашата галерия тук.
BG