Интервю с Милен Минчев- много желание и силна воля

от Кирил Любенов | дек. 13, 2015 | Интервюта

С Милен се запознахме в залата на Ultimate Training миналата година. Той дойде заедно със съпругата си, за да направят няколко тренировки по време на престоя си в България. И двамата са много позитивни и изключително мотивирани по отношение на спорта. За кратко време Милен се превърна в пример за подражание и абсолютно заслужено спечели нашето ( а и на всички трениращи в залата) уважение и истинско възхищение.

1. Опиши себе си с няколко изречения

Казвам се Милен, скоро станах на 30 години и съм запален кросфитър. Живял съм насам-натам, в момента в Белгия. Обожавам колко добре ми влияе България, с богат избор на истинска храна, хубаво време и достъпна природа (липсват ми планините и морето), въпреки че нямам достатъчно време да си идвам често.

2. С какво се занимаваш в момента?

Работя в публична администрация, по-точно комуникация, което значи че не се движа колкото бих искал през деня.

3. Как започна всичко и с какъв спорт започна да се занимаваш първоначално?

Като малък тренирах карате, след това плуване и ръгби, зимата сноуборд. Никога на състезателно ниво. Преди повече от година открих Кросфит и започнах да тренирам повече от когато и да е било преди.

4. Разкажи ни как тренираш?

Предимно тренирам със съпругата ми, което помага за мотивацията и ни дава време да сме заедно. Програмата за седмицата е: транспорт до и от работа с колело или тичайки, Кросфит три пъти на седмица, а през почивните дни-участваме в състезания – средни дистанции или планинско бягане (трейл, ултра трейл) миналия уикенд направихме второто си 55,5 километрово планинско бягане, за 8ч и 20 мин. Сега тренираме за полу-маратона в Брюксел.

5. Какво ти дава спорта и по какъв начин ти помага в ежедневието?

Помага ми да стоя спокоен без да взимам хапчета (шегувам се!) Но наистина, напоследък тренирам на обяд, и чувството след като изляза от залата е несравнимо спокойствие и релативизиране на предизвикателствата за деня. Когато тичам или карам колело имам усещане за свобода, че не съм затънал в трафика и че мога да правя каквото си искам в града, правилата на обществото се отдалечават когато спортуваш… Освен това, когато имаш да направиш още 45 набирания по време на тренировка, не мислиш за друго – крайните срокове и стреса отлитат!

6. Какво или по- точно кой те мотивира в спорта?

Тренирането с партньор или в група – особено с градивни хора, добър треньор на който имам доверие, и разбира се, резултатите!

7. Кое е любимото ти упражнение и защо? А кое мразиш да правиш?

Най-харесвам упражненията за коремни мускули, а слабостта ми е клягането с тежест над главата. В началото мразех „бърпи-та“, сега нямам против, дори ми харесват.

8. Кой е на- големият ти успех в спорта?

Бягането на дълги разтояния. Когато започнах да тичам, 3км и особено хълма по пътя към вкъщи ми се струваха досадно дълги. Тогава живеехме до морето и мисля, че от умора не успявах да оценя гледката, въздуха, мястото. Сега мога гордо да кажа, че някогашната ми тренировка е сегашната ми загрявка.

9. Какво би казал на хората, които намират оправдание, за да не тренират или на тези, които все още се колебаят да го направят?

Чувал съм всякакви критики (мръсен въздух в града, липса на свободно време, цената на абонамента за зала). Всеки е отговорен за здравето си, комфорта си в дългосрочен план, и как изглежда на плажа Всяко начало е трудно, но с малко постоянство, и спорта става приятно хоби.

Интервю със Слави Павлов

от Кирил Любенов | дек. 13, 2015 | Интервюта

Със Слави се познаваме от доста време и смея да твърдя, че той е човек с несломим дух и желание за победа. Въпреки всички преживяни контузии на терена, той пак намира сили да се изправи и да продължи напред. Кросфит, лека атлетика или тежки щанги- всичко е позволено и винаги е на макс. Вижте за какво си поговорихме и как са нещата според него.

1. Представи се накратко за нашите читатели.

Казвам се Слави Павлов, роден съм и живея в гр. Плевен. Работя като държавен експерт.

2. Какво си спортувал и кога започна?

Труден въпрос. Наистина нямам спомени от съзнателния ми живот, в които спортът да не е бил част от него. Започнах от най-ранните ми ученически години-играех футбол, бягах, плувах. Спортът тогава беше сериозно застъпен и в училищните занимания, и извън тях.

3. Кои са най- големите ти успехи в спорта?

Не мога да кажа, че имам някакви запомнящи се и значими победи на спортния подиум-участвал съм в доста републикански, студентски състезания, но не съм имал призови класирания. Най-големите ми успехи са всички онези малки победи над себе си, когато си изправен срещу сериозно предизвикателство, дали в Кросфит, дали в друг спорт, в живота-всяко преодоляно препятствие е победа.

4. Как преминава един твой ден?

Делничните дни са доста еднообразни. Ранно ставане, след което отделям кратко време(около 25мин.) за базово раздвижване, разтягане и самомасаж, за който ползвам фоумролер. В по-топлите летни дни успявам и да направя някоя бърза тренировка, ако физическото ми състояние го позволява. Следва работната част на деня, която приключва в късния следобед. Оттам нататък започва активната част на деня ми. Казвам го така, защото спортът е заел голяма част от съзнанието ми и често е нещото, което ме мотивира и амбицира да продължавам да се развивам и усъвършенствам. Вечерите са споделени с прекрасната ми приятелка Марги, с която обсъждаме доста неща, работим над спортни материали, консултираме хора, които имат нужда от помощта ни. Преди заспиване задължително минавам пак през фоумролера, избирам си приятно четиво и бързо към леглото. Старая се най-късно 22.30-23ч. да съм заспал, за да си осигуря 8 часа сън, което съм усетил, че е нужното време за едно добро възстановяване. Уикендите са времето, което използвам за активна почивка и рехабилитация. Събота задължително практикувам йога под зоркия поглед на Марги, която е професионалист в тази област. Пътуваме, разхождаме се, изобщо стремим се към разнообразие.

5. Как се храниш и спазваш ли някакъв по- специален хранителен режим?

Храня се доста изчистено, но не обичам да се вманиачавам и лишавам от всяко нещо, дамгосано за вредно или опасно за ядене. Наистина обаче избягвам транс мазнини и обработените храни. Фен съм на суровоядствто, суперхраните, на хубавото месо и ядки. Взимам и доста хранителни добавки, които ми помагат да съм по-работоспособен и деен.

6. Ти си „Универсалният атлет“ на България за тази година. Разкажи ни малко повече за състезанието? Имаше ли сериозна конкуренция?

Това беше второто му участие в този формат на състезание. В първия заех второ място, след напълно заслужилият шампион Марчо Марков, който е и мой добър приятел. Състезанията (3 на брой издания досега) се организират и осъществяват благодарение на Момчил Милев, който е един от малкото хора, осигуряващи условия и наградни фондове за състезания от подобен род. Чест и почитания към Момчил, сериозен и отговорен мъж. Дисциплините на състезанието са идентични в последните две издания-много добре подбрана комбинация от бягане, единични лифтове, изпълнени за определен интервал от време, умения на лостове, хвърляне, дърпане на шейна. Една прекрасна палитра от сила и координация, която според мен наистина дава възможност всеки да покаже и докаже своята „универсалност”. Конкуренцията беше на ниво, млади, надъхани и натренирани момчета. Всеки се раздаде на 100%, доста от тях постигнаха лични резултати. Всички бяхме решени да се докажем на всяка цена, получи се честна и мъжка битка. Респект за всички атлети, които взеха участие. Надявам се да се видим и на следващите издания.

7. Какво е Кросфит за теб?  Кое е нещото, което ти дава и същевременно не можеш да намериш другаде?

Да си дойдем на думата. Кросфит за мен е начина по който се боря и се доказвам пред себе си. Ежедневно приключение, което предлага и предполага нови предизвикателства, изискващи генериране на нови умения, усъвършенстване на стари, покачване на силата, издръжливостта, менталната устойчивост.

8. Кое е любимото ти упражнение и кое мразиш да правиш?

За разлика от доста кросфитъри, любимото ми упражнение са тръстърите – имам силни и бързи крака, те ми осигуряват хубав подем, а и раменете ми не са слаби, с което си осигурявам едно стабилно изпълнение и работя често със сериозни килограми. Най-недолюбваното…ами може би пак противно на повечето атлети, това са дърпанията от земя и най-вече конвенционалната тяга. Гърба и кръста ми никак не се обичат с нея, затова я избягвам и оставям само за състезания. В интерес на истината, чиста тяга липсва в подготовката ми, разчитам на първоначалните дърпания при олимпийските движения.

9. Знам, че практикуваш йога? Важно ли е това и защо?

Преди да включа йога към физическите си занимания, се отнасях с известна доза скептицизъм към този вид практика, предвид факта, че у нас много често практикуващите йога не отдават необходимото значение на физическата част на нещата, а пропагандират единствено и само духовната й част. След запознанството ми с Марги и някои разяснения от нейна страна, осъзнах колко е важна тя за възстановяването на един атлет. Ежедневната практика на йога и стречинг упражнения, дори и за 10 минути на ден – освен че ускорява възстановителните процеси, тя служи и за превенция от травми и разтежения, подобрява обхвата на движение и респективно – техниката при базови движения в Кросфит, подобрява баланса и концентрацията.

10. Какво те мотивира да продължаваш напред?

Аз нямам специална нужда от мотивация, спортът е живота ми, да преодолявам болка, да се стремя и да постигам е една неизменна част от него. Затова просто продължавам, за мен това е път, решил съм и го следвам.

11. Какви са стремежите и мечтите ти? Какво още би искал да направиш или да постигнеш?

Да стана баща, да имам хубаво и сплотено семейство, да виждам всяка сутрин две големи усмивки. В спорта- да отида на Кросфит игрите (надявам се като състезател), да избягам 100м. за 10,80 сек., и най-вече да остана здрав и да се състезавам докато тялото и духът ми позволяват.

12. Какъв съвет би дал на всички, които намират оправдание и все нямат време да започнат да тренират?

Аз работя с доста хора, никой от тях не знае какво е оправдание, никой покрай мен няма нужда от мотивация. Ние просто отиваме и даваме всичко от себе си. Така правя аз, това е Славко. На другите им препоръчвам най-приятелски да не търсят мотивацията извън себе си, да се съберат вътре в себе си, да излязат на стадиона, да влязат в залата.
Има прекрасни специализирани зали в София, Варна, Пловдив и Търново, където треньорите са с достатъчно познания, за да положат основите, върху които да се продължи граденето на едно здраво и силно тяло.
За всяка една от тях подготвям обширен материал, който ще споделя с Вас веднага след като го завърша.

Това е от мен, всичко друго е от Вас.

Историята на една извънземна трансформация- воля, пот и кросфит…

от Кирил Любенов | дек. 13, 2015 | Интервюта

Веско е един от хората, които бих описал с три думи- последователен, енергичен и сърдечен. Той е човек, който е постигнал една от сериозните цели в живота си, а именно- да промени ежедневието си и да спре с вредните навици.Точно така се стига и до пълната промяна- от младеж с голямо наднормено тегло и затлъстяване преди по- малко от година, днес Веско е запален спортист и пример за подражание.  С него постигнахме няколко много важни неща, по- значимите от които са намаляване на теглото и процента подкожни мазнини.  С подходящ хранителен режим и адекватна тренировъчна схема свалихме килограмите от 110 до 88, а мазнините- от 47% до завидните 22 % . Или с други думи – Веско се отърва от 32 кг. телесни мазнини и се сдоби с повече от 10кг. мускулна маса за около половин година. Няма смисъл да споменавам за увеличената сила, издръжливостта и подобреното самочувствие, защото това е видно за всички в залата.

Прочетете това интервю внимателно, защото си мисля, че то наистина ще ви даде един нов и различен поглед върху нещата от живота.

Веселин преди да започне да спортува.

1. Дай ни малко информация за себе си.

Казвам се Веселин Николаев Караниколов, на 29г., от София. Завършил съм Първа Английска Езикова Гимназия, след това съм следвал банкерство и финанси в Холандия.

2. С какво се занимаваш в момента?

От 6 години съм отново в България, като се занимавам с дърводелство . От финанси до дърводелство пътят се оказа многократък, както се казва никога не е късно да гризнеш дървото…Не, сериозно сега… Мениджър съм в една от най-старите и големи фирми за производство на дървена дограма, врати и мебели – Камбера и Син БГ. Специализирани сме в изработката на цялостни интериорни решения от дърво, метал и стъкло, като повечето ни клиенти са публични личности и хора с възможности, които знаят какво искат, но нямат времето да се занимават лично с проектите си,а точно там идваме ние.

Веселин преди да започне да спортува.

3. Как започна промяната- какво те накара да я потърсиш?

След като се върнах от Амстердам, бях изцяло погълнат от работата си и както се досещаш, попаднах в изцяло нова среда. Естеството на работата е такова, че трябва да се научиш да работиш с чертежи, да обсъждаш конструкции и да разговаряш наравно с известни архитекти и дизайнери. Първите 2 години бяха най-трудни, като буквално съм обмислял да си сложа едно походно легло в офиса . Не си спомням да съм закусвал или обядвал изобщо, като кафето ми беше най-добрият компаньон, а AutoCad най-честият събеседник . Вечерях след 21:00ч. и заспивах почти веднага след това. В един момент се оказа, че приятелите ми не ме бяха виждали със седмици, а за излизане се считаше неделното ми пазаруване в супермаркета. Дойде май месец 2012г. и докато бях в Женева по работа се наложи да ходя пеша от хотела до обекта 2-3 дни подред. Дори качването по стълбите ми се струваше непосилна задача, а връзването на маратонките беше най-неприятното задължение за деня. Върнах се в София и се качих за пръв път на кантар за последните 5 години….121кг…Няма да забравя това чувство никога…Почувствах се отвратен от себе си…Край…Още на следващия ден отидох на диетолог и си взех карта за най-близкия фитнес до нас…И така вече 10 месеца .

4. Разкажи ни през какво премина, докато осъзнаеш, че нещо не е наред?

В началото ходех по 90мин. на пътека, защото ставите ме боляха и след 4 месеца и 30кг. надолу, започнах да тичам по малко и да играя скуош – първо с приятели,а после и с треньор..И така до 1ви септември, когато един от най-добрите ми приятели ме доведе при теб в залата за пръв път.

5. Как тренираш в момента?

В момента тренирам понеделник, сряда и петък КросФит, вторник и четвъртък -скуош, събота ритам футбол с приятели, а неделя (когато е хубаво времето) карам кросов мотор. Така от 7 дни лежане миналата година се оказва, че от 6 месеца тренирам 6-7 пъти седмично, като не съм изпуснал повече от 3-4 дни тренировки при теб, нали?!

6. Какво ти дава спорта и по какъв начин ти помага в ежедневието?

Мисля, че спорта ми даде не само физическо, но и огромно емоционално удоволетворение. Ставам с енергия и дори когато съм смазан от работа и не мога да си помисля да тренирам, след тренировка сякаш деня ми започва отново…Излизам почти всяка вечер с приятели, разхождам се, карам мотор, но ми трябват не повече от 7-8 часа сън, за да съм пълноценен на другия ден. Всяка събота и неделя ставам преди 9:00ч., което си беше немислимо за мен преди.

7. Какво те мотивира да продължаваш напред?

Мотивира ме чувството, което имам след всяка тренировка при теб, а именно- че съм станал истинска машина. Не се шегувам, това е най-сладката болка, която някога искате да изпитате и лошото е, че е пристрастяваща…Мотивира ме това, че вече мога да се погледана сутрин в огледалото и да виждам промяната. Мотивира ме дори изумлението на хората около мен, които никога не вярваха, че мога да се променя. Може да звучи нескромно, но за част от моите приятели аз вече съм пример и те също да започнат да променят начина си на живот и да се ориентират към различни спортове.

8. Кое е любимото ти упражнение и защо? А кое мразиш най- много?

Да си дойдем на думата…Burpee определено е най-готиното комплексно упражнение за мен, а най-омразното определено е стриктното набиране.

9. Защо тренираш с нас?

Тренирам заради атмосферата и приятелите в залата, заради теб най-вече начина, по който ме мотивираш. Естествено и заради различните упражнения, които правим всеки ден.

10. Какво би казал на хората, които намират оправдание, за да не тренират или на тези, които все още се колебаят да го направят?

Искам да кажа на всички, които се прибират смазани вечер, изяждат хладилника и лягат пред телевизора…Спрете…ВЕДНАГА…Животът ви минава в оправдания, комплекси, лишения и всякакви извинения и условности…Да намерим причина е лесно…Намерете отговора…Той е един…КРОСФИТ.  Елате в залата- тук се случват чудеса!!!

Ако залата не е вашето място, пробвайте каквото и да е друго, което ви харесва, няма да съжалявате. Всяко начало е трудно и аз съм го преживявал няколко пъти през първия месец . Не се отказвайте и никога няма да погледнете назад…Към дивана вечер, леглото сутрин, към дрехите с широки размери, обувките без връзки и безразличните, понякога дори отвратени погледи на човека срещу вас. Не се самозалъгвайте, че имате време…времето е СЕГА!
Целувки на всички от мен, ще ви чакам в залата!

Веско сега.

Битка за оцеляване в калта – една истинска кросфит история

от Кирил Любенов | дек. 13, 2015 | Интервюта

На 05.05.2013г. край Лондон се проведе поредният кръг от международното състезание Tough Mudder, което е изпитание както за физическите възможности, така и за волята. Надпреварата е разработена от британските спецчасти и представлява трасе от 10-12 мили, осеяно с най- различни препятствия и кал, което трябва да преминете възможно най- бързо. Участниците са мъже и жени, дошли от цял свят, за да подложат на изпитание волята и характера си.

Някакси естествено беше и ние от залата да направим отбор и да го изпратим на едно от най- тежките и трудни състезания в света. Вижте какво споделиха двама от участниците в отбора- Владимир Илиев и Петър Торбешков, непосредствено след завръщането си в България.

Ultimate Training: Как научихте за Tough Mudder и как се зароди идеята да участвате в него?

Владо: Приятел ми пусна мухата за Tough Mudder преди 1-2 години. Тази година датата почти съвпадна с кросфит рождения ми ден – 1 година пот и сълзи в залата на Ultimate Training. Имах нужда от кратка почивка от тренировките в залата и Tough Mudder ми се стори нещо като all-inclusive СПА с кални бани на техния фон.

Петър: От Владо. Владо зароди идеята.

UT: Как и къде се подготвяхте за състезанието? Спазвахте ли някакъв по- специален режим? На какви тренировки наблягахте?

Владо: Не съм излизал от нормалния си режим на хранене и тренировки – палео диета, кросфит и ръгби. 3 пъти в месеца преди състезанието пробягах 9 до 12 км на писта, защото нямах представа какво е чувството на дълги дистанции. На всяка обиколка правех една серия бърпита, набирания, кофички, лицеви опори или нещо друго, за да симулирам натоварването в Tough Mudder. Свалих няколкокилограма преди състезанието (от около 107 на 101), за да изглеждам по-добре на плажа, а и да не ми тежат в продължение на 20км в калта на английската провинция.

Петър: Кросфит, спринтове и изкачване на стълби на открито и някакъв мой вариант на палео диета.

UT: Разкажете ни малко повече за самото състезание- как е като организация, начин на провеждане, какви са препятствията?

Владо: Пристигаш, регистрираш се, преобличаш се. Завалява порой със силен вятър, на Пешо до теб му тракат зъбите. Загряваш заедно с останалите под крясъците на водещ, който твърди, че времето е приятно. Преодоляваш двуметрова дървена стена и заставаш на старта. Друг водещ там те надъхва и предупреждава уелсците в групата да не пипат овцете по поляните. Тичаш, пълзиш под електрифицирани жици, скачаш от пет метра в кална вода и плуваш. Катериш се по дървени стени и кални хълмчета и носиш дървени трупи. Няколко пъти те удря ток. От време на време ядеш банани и пиеш питейна вода, освен калната. Дърпаш съотборниците напред, друг път те те носят. Тичаш нагоре по извита рампа и пак през електрифицирани жици и финишираш. Дават ти една лента за глава, една тениска, една бира. Ако ти е харесало много, си попълваш времето в една анкета и евентуално участваш на финала. Той се провежда през зимата и печели, този който направи най-много обиколки на Tough Mudder трасето за 24 часа. Нещо като 24 часа Tough Mudder AMRAP.

Петър: Цялото нещо ми приличаше на някои дни от детството 🙂 – излизаш навън да си играеш и търчиш и се премяташ, риеш в локви, кал и тиня, падаш по лице, а целите ти колене и лакти са в рани и драскотини, но си щастлив и ти е готино и ти е добре.

UT: Какво си помислихте, когато застанахте на старта?

Владо: Дано да не ми паднат контактните лещи.

Петър: Дано не му паднат на Владо контактните лещи.

UT: Кое ви беше най- трудно? И съответно кое ви затрудни най- малко?

Владо: Имаше един дълъг участък в гората, от редуващи се изкачвания и спускания. Беше много кално и нямаше как да се тича. Психически беше много изтощаващо, не му се виждаше края. Най-малко ме затрудни бирата след финала.

Петър: Участъкът в гората беше много неприятен, също много трудно беше, че накрая започваш да получаваш някакви брутални схващания и има моменти, в които ти е трудно дори да вървиш. Също така накрая не можех да понасям водни препятствия, защото ми беше супер студено. Най-лесно беше Cage Crawl.

UT: Как се почувствахте на финала?

Владо: Добре.

Петър: Задоволен.

UT: Бихте ли участвали отново?

Владо: Да, може би с идеята да се подготвя за финалното състезание.
Петър: Да.

Интервю с Лаурен Плъми

от Кирил Любенов | дек. 13, 2015 | Интервюта

Представи сe.

Казвам се Лаурен Плъми. В момента съм на 30 години и съм собственичка и кросфитърка в CrossFitter в Бранфорд, Кънектикът.

От колко време се занимаваш с Kросфит?

Започнах да се занимавам с Kросфит в началото на април 2008г.

Занимавала ли си се с други спортове преди това?

Не! Никога по никакъв начин не съм била считана за атлетична. Започнах да ходя на фитнес, когато бях в гимназията, но след 14 годишна възраст тренировките се превърнаха в религия.

Как приемаха хората край теб факта, че се занимаваш с Kросфит? Бяха ли предубедени?

Сигурна съм, че приятелите ми, които не се занимават с Kросфит и семейството ми са на мнение, че съм фанатична на тема фитнес. В началото съпругът ми често ми се присмиваше за моето непрестанно говорене за Тренировката на деня (WOD). С времето успях да убедя повечето си приятели да започнат да се занимават с Kросфит, а един от тях вече е и съпругът ми! Сега двамата заедно управляваме Kросфит залата. А що се отнася до тези, които не успях да убедя…те не смеят да кажат нищо отрицателно, защото виждат, че Kросфит работи! Физическата трансформация, която аз и съпругът ми постигнахме, сами говорят за ефективността на Kросфит.

Следваш ли някакъв хранителен режим? Ако следваш, срещаш ли неодобрение от приятелите и близките ти или те осъзнават защо се храниш по този начин?

Стриктно се придържам към Палео диетата. Повечето ми приятели също са нейни последователи , тъй като повечето от тях са кросфитъри. Италианското ми семейство мисли, че е нелепо, че НИКОГА повече не възнамерявам да ям спагети, но както вече казах, моето здраве ( и липсата на такова у роднините ми), говори само за себе си! Независимо от всичко, никога не се опитвам да натрапвам моите хранителни навици на тези, които очевидно не са заинтересовани.

Какво значи за теб Kросфит и промени ли той живота ти по някакъв начин?

О, Боже! Какъв въпрос! Преди всичко, Kросфитът ме превърна в атлет! Малко съжалявам, че не го открих на по-ранен етап от живота си. Този спорт ме научи на трудолюбие и упоритост и ме превърна в човек, който винаги е готов да се пребори с проблемите. Преди това никога не съм била такава. Преди Кросфит, ако нещо не се получаваше по лесния начин, изобщо не опитвах да го правя. Сега се НАСЛАЖДАВАМ да се трудя, за да получа това, което искам.Също така благодарение на Кросфит-а се „сдобих” със здравословните си навици. Докато бях в колежа, придобих навик да излизам и да се забавлявам. Ако купонясвам прекалено много в петък вечер, не мога да се представя така както бих искала на тренировката в събота сутрин. Сега самочувствието ми във всеки един аспект от живота ми се повиши. Кросфит-а ми позволява да се сприятелявам с хора, които споделят моите разбирания и интереси.

Кой е любимият ти WOD (тренировката на деня) и кой харесваш най-малко?

Любимият ми е „The Filthy Fifty“ ( обожавам чипъри), а най-малко харесвам „JT“ и комплекса от Североизточните регионални състезания през 2009г. (5х135/95 lb тръстери, 10 бърпита, 12 минути AMRAP ( максимален брой рундове ).

Трудно ли ти е да комбинираш ежедневните си задължения с тренировките? Използвала ли си някога извинението, че си прекалено заета, за да тренираш?

Тренировката първо, работата после! Случвало се е дори да отложа ангажимент в работата, за да тренирам. Установила съм, че както всичко останало в живота, ако нещо е достатъчно важно за теб, винаги ще намериш време да го вмъкнеш в програмата си! Така че, да! Да работиш на две места едновременно и да тренираш може да бъде доста стресиращо, но обичам тренировките прекалено много, за да си търся извинения и оправдания!

Кое е най-голямото ти постижение в Kросфита до сега?

Класирането ми за Световните игри по Kросфит две години поред и успешното управление на Kросфит залата.

Сещаш ли се за някоя забавна история свързана с Kросфита?

Има доста такива, но съм сигурна, че нито една от тях не би прозвучала забавно, трансформирана в думи!

Какъв съвет би дала на начинаещите кросфитъри в България?

Не се обезкуражавайте, ако ви се струва, че сте единствените сред приятелите си, които сте замесени в „налудничавия фитнес култ”. Така както се случи в Щатите и в Канада, така и в България ще се разпространи с размах за нула време. Бъдете търпеливи – няма да станете кросфит звезда още в началото.

Но както и с всичко останало в живота, така и нещата, които си струват, трябва да бъдат заслужени – заслужени с труд и упоритост. ”Това, което получаваме прекалено лесно, ценим прекалено малко! Истинският атлетизъм и добрата физическа форма, трябва да се заслужат!“.

Интервю с Крис Спилър – един от нашите любимци

от Кирил Любенов | дек. 13, 2015 | Интервюта

1.Здравей, би ли се представил накратко пред нашите читатели?

Здравейте, казвам се Крис Спилър. Живея в Парк Сити, Юта. Собственик съм на Кросфит Парк Сити и работя за CrossFit HQ като треньор.

2. От колко време се занимаваш с кросфит?

Занимавам се с кросфит от около четири години и половина.

3. Занимавал ли си се с други спортове преди това?

Като всяко дете и аз преминах през различни спортове докато растях, но основно тренирах борба. Започнах на шест годишна възраст и продължих до карая на колежанското ми образование.

4. Как приемаха хората край теб факта, че се занимаваш с кросфит? Бяха ли предубедени?

Голяма част от хората около мен приемаха този факт и бяха по-скоро любопитни да научат повече. Когато в началото тренирах по кросфит методиката в обикновена зала, хората ме разпитваха за какво състезание се подготвям. По това време Световните кросфит игри още не съществуваха, затова на практика не тренирах за нищо. Много любопитство и въпроси…но в повечето случаи това водеше до интересни и заинтригуващи разговори и до това другите също да започнат да се занимават с кросфит.

5. Следваш ли някакъв хранителен режим? Ако следваш, срещаш ли неодобрение от приятелите и близките си или те разбират защо се храниш по този начин?

Не следвам много стриктно нито Палео диетата, нито Зоната. Опитвам се да се храня изчистено и балансирано, но не претеглям храната си и не я изчислявам. Понякога хората коментират, че не ям достатъчно въглехидрати или че прекалено многото протеин е вреден за мен, но кръвните ми тестове сочат друго, така че изобщо не се притеснявам за това. Хората, с които прекарвам по голямата част от времето си, се хранят по същия начин, така че това улеснява доста нещата.

6. Какво означава за теб кросфит и промени ли той по някакъв начин живота ти?

Кросфит определено заема голяма част от живота ми и има доста важна роля в него! Не вярвам, че кросфит определя по някакъв начин самата ми личност и човека който съм, но се чувствам благословен да имам нещо такова в живота си и да мога да използвам таланта и дарбата си всеки ден. Възможността да се състезавам и да споделям това удоволствие ежедневно с другите е наистина невероятна. А що се отнася до въпроса дали промени животът ми ще кажа, че кросфит ми даде чудесна работа, възможност да променя живота на много хора чрез фитнеса и ми позволи да работя с един от най-добрите ми приятели, който би могъл да съществува. Мисля, че това не е никак зле!

7. Кой е любимият ти WOD (тренировката на деня) и кой харесваш най-малко?

Любимият ми е Аманда ( от игрите през 2010 г. – 9-7-5 силови набирания; Squat Snatch (135lb.). Харесват ми уменията, които трябва да притежаваш, за да го направиш. Най-малко харесвам „Карен”(150 wall ball-а за време). Не съм много добър в хвърлянето на топка, а и е малко по-дълго и монотонно, отколкото би ми се искало. Прекалено много хвърляне на топка…не е забавно!

8. Трудно ли ти е да комбинираш ежедневните си задължения с тренировките? Използвал ли си някога извинението, че си прекалено зает, за да тренираш?

За щастие имам късмет да работя в зала и обикновено не срещам трудности да тренирам. Е, трудно ми е да разпределям времето си между семейството, работата и тренировките, особено когато наближават Игрите и трябва да тренирам повече от веднъж на ден, за да се подготвя за тях. Но гледам да не си намирам оправдания и извинения!

9. Кое е най-голямото ти постижение в кросфит до сега?

Трудно е да се каже, защото постиженията са в различни области от кросфит. Но като цяло смятам, че това е вдъхновението, което хората казват, че получават от мен. Това значи доста за мен!

10. Сещаш ли се за някоя забавна история свързана с кросфит?

Всеки уикенд работя с някои от най-добрите си приятели и забавни неща се случват постоянно. Може би са прекалено много, за да си спомня нещо конкретно.

11. Какъв съвет би дал на начинаещите кросфитъри в България?

Забавлявайте се! Не е необходимо да тренирате така, сякаш утре ще сте на Игрите. Ако това е целта ви – страхотно! Ако не, тогава не се вглъбявайте прекалено много във времена, тежести и изтощително трениране. Лесно е да се сравнявате прекалено много с другите. Ако го правите, ще имате възможност да станете само толкова добри, колкото са те! Направете най-доброто, което ВИЕ можете и му се наслаждавайте! Не позволявайте тренирането да се превърне в товар и задължение! Забавлявайте се и се възползвайте от предимствата и възможностите, които имате!

Интервю със Стейси Крун

от Кирил Любенов | дек. 13, 2015 | Интервюта

Представяме ви интервюто, което една от най-силните и впечатляващи дами, трениращи кросфит, се съгласи да даде за нас през Септември 2011г. Вижте сами какъв страхотен източник на вдъхновение е Стейси:

1. Представи се накратко.

Здравейте, казвам се Стейси Крун. Започнах да се занимавам с Кросфит и неусетно той стана част от мен. Всичко в живота ми е свързано с Кросфит – както работата, така и приятелите и забавленията. Аз съм треньор в Crossfit Fenway, като успоредно с това работя за Again faster Equipment ( които продават оборудване за кросфит зали) и се състезавам за отбора на Again Faster. В момента съм на 27 години, а най-доброто ми постижение е от 2009г., когато заех 10то място на Игрите. Аз съм човек, който постоянно търси приключения и предизвикателства и не се страхува да се изправя очи в очи с тях.

2. От колко време се занимаваш с Кросфит?

Активно практикувам този спорт от 2 г. и половина.

3. Пробвала ли си някакъв друг спорт преди това?

Аз винаги съм била много активно и непослушно дете. Опитала съм всичко- от конна езда до боулинг и софтбол, даже и гимнастика. Когато бях в колежа играех волейбол, пробвах и скокове във вода. Много обичам да се самопредизвиквам и да опитвам нови неща, за да разбера на какво е способно тялото ми и какво може да понесе. По този начин усещам, че съм жива и по-лесно понасям несгодите в живота. В колежа предпочитах да опитам колкото може повече спортове, отколкото да се концентрирам върху ученето. Исках да правя това, което ми харесва, а не онова, което трябва. Избрах да взема магистърска степен по Физиология, защото исках да помогна сама на себе си да се чувствам по-добре. Спортът винаги е заемал много важно място в моя живот.

4. Как хората около теб приеха факта, че се занимаваш с Кросфит? Бяха ли предубедени по някакъв начин и опитаха ли да те разубедят?

Когато започнах с тренировките никой не знаеше за какво става дума и какъв е този нов спорт. Никой не го разбираше. За щастие започнах да тренирам със сестра ми и имах поне нейната подкрепа. По това време работех като треньор в Golbo gym и моите колеги мислеха, че съм се побъркала. Опитвах се да ги убедя, че за да направиш истинска лицева опора например, е необходимо да опреш гърдите си в пода, а не само малко да сгънеш лакти. Никой обаче не искаше да ме чуе. Така че в началото наистина беше малко трудно.

5. Спазваш ли някакъв харанителен режим и ако да- какъв? А твоите приятели одобряват ли начина, по който се храниш?

Да, почти стриктно спазвам Палео диетата. Правя го защото така се чувствам по- добре, а и мога да тренирам по-здраво. Това как се храниш има пряко отношение към начина, по който тялото ти се чувства, а това е много важно за мен. Приятелите ми разбират колко важни за мен са кросфит и състезанията, така че с времето се научиха как и защо се храня така. Гордея се с това, че някои от тях даже промениха хранителните си навици заради мен.

6. Какво означава за теб кросфит и промени ли той по някакъв начин живота ти?

Не бих могла да си представя живота ми без кросфит. За мен той е основата, върху която се гради всичко останало. С кросфит съм щастлива и се чувствам истински жива, той наистина промени моят живот. Много бих се радвала ако всеки успее да намери онова нещо, което го прави истински щастлив и осмисля дните му. Работата ми, приятелите, свободното ми време, забавленията- всичко е свързано с кросфит. Аз имам приятели, които не практикуват кросфит, но постепенно с времето започват да проявяват интерес. Те обръщат внимание на всичко- на храненето, на тренировките, на начина на живот и сами разбират колко интересно е да се докоснеш до кросфит.

7. Какъв съвет би дала на тези, които сега започват да практикуват кросфит?

Опитайте се да мислите позитивно и да се наслаждавате на живота и на всяка тренировка. Не се страхувайте от тежките и трудни моменти. И запомнете- всичко ще се оправи и ще бъде по- добре от вчера.